***
За да се срине кулата на щастието
е нужно много малко -
една обидна дума
или загубил топлината поглед,
отблъскващ жест
и пада мракът,
без знак
за утринен разсвет.
Едничко камъче
положено погрешно
в прецизния строеж на кулата,
като лавина всичко ще свлече.
* * *
Какво съм аз
в живота на Вселената безкрайна -
един невидим и незнаен атом,
прашинчица нищожна
без никакво значение за Битието.
Но в мен се отразява
мълчанието на звездите
и аз съм клетката в която цялото живее,
и сребърната люлка на звездите
задвижва се от ударите на сърцето ми,
и от камбанката на пеещия му гласец.
***
В потайностите на нещата влизам.
Гората заклинания нашепва.
Сигнали си разменя с планината тя -
любовно шушнат нейните листенца
и в светлина се къпят върховете,
а пъпките разтварят дъхав цвят и упояват.
Тук върховете пътища ни спускат,
по тях да тръгнем ни зоват.
***
Даде ни нещо любовта,
дадем й нещо,
и я загубваме.
Преди да я загубим,
превръщаме я в стих и в песен,
в зърно посято,
което в друг човек
и в друг живот пониква.
