ЛУНАПЪРВОКОНТАКТ

Развитието на естествения спътник на Земята започна със сондата Луна 2.През 1959 г. този съветски космически кораб става първият изкуствен апарат, достигнал повърхността на Луната. Той постави началото на ера на велики открития: изстрелването на първите автоматични сонди, първия луноход и първият човек, стъпил на Луната. Интересът към лунните полети намаля известно време след това, но сега човешките очи отново се обръщат към луната. Нашият доклад обхваща всички лунни мисии: от първия успех на Луна 2 и програмата Аполо до плановете за нови експедиции и създаването на лунни бази.

ЛУНА 2.НАЧАЛНА ТОЧКА

През октомври 1957 г. СССР направи първия изстрел в завладяването на космоса, като изстреля Спутник 1 , първият изкуствен спътник в света (на руски език sputnik буквално означава „сателит“). Година по-късно и СССР, и САЩ си поставиха за цел да достигнат Луната. Съветската лунна програма се ръководи от Експериментално конструкторско бюро № 1 (ОКБ-1) под ръководството на главния конструктор Сергей Королев. Първите изстрелвания на двете страни бяха неуспешни. През януари 1959 г. СССР изпраща сондата Луна 1 на Луната. Но поради математическа грешка устройството прелетя покрай целта си и влезе в слънчева орбита, превръщайки се в първата изкуствена планета, известна на руски като Мечта (Мечта).

Стартирането на Luna 2 беше отложено три пъти. След като всички проблеми бяха окончателно разрешени, ракетата Восток-Л, носеща Луна 2, излетя от космодрума Байконур сутринта на 12 септември 1959 г.

ТРАЕКТОРИЯ НА ПОЛЕТА

Космическият кораб нямаше собствена задвижваща система, така че беше невъзможно да се коригира траекторията на полета след изстрелването. Всяка незначителна грешка можеше да доведе до сериозно отклонение от планираната траектория. Например, погрешно изчисление на скоростта на ракетата само с 0,01% би накарало сондата да пропусне лунното си рандеву с 250 км. Въпреки че някои неточности се промъкнаха при стартирането, те не бяха достатъчно сериозни, за да отклонят мисията от курса.

В 00:02:24 часа на 14 септември 1959 г. Луна 2 стана първият обект, създаден от човека, достигнал повърхността на Луната.

МОДЕЛ НА СОНДАТА ЛУНА 2

 

Тегло 390,2 кг Дължина 1,8 м Диаметър 0,85 м Продължителност на полета 38 часа 21 минути 21 секунди Скорост на удара върху лунната повърхност 3,3 км/сек

 

РЕЗУЛТАТИ

• Доказано е, че Луната няма собствено магнитно поле или радиационен пояс.
• Ракетата придаде скорост от 11,31 km/s на устройството, надхвърляйки втората космическа (изходна) скорост.
• Бяха получени нови данни за структурата на радиационния пояс на Земята и космическите лъчи.

Луна 2 се разби в повърхността на Луната на приблизително 800 км от центъра на видимия диск. Около 30 минути по-късно третата степен на ракетата-носител падна на същото място.

Впоследствие тази област е наречена заливът Луник (на латински: Sinus Lunicus). Благодарение на постиженията на съветската наука на лунната карта се появиха и Московско море (Mare Moscoviense), кратерите Гагарин и Терешкова и други забележителности.

ТОЧКА НА УДАР

Въпреки това, в тогавашния климат на Студената война не беше лесна задача да се убеди света, че съветският апарат действително е стигнал до Луната. Проблемът беше обсъждан много преди Luna 2 дори да бъде пусната. През 1957 г. физикът Яков Зелдович дори предлага използването на атомна бомба, като идеята е, че експлозия с такава сила на лунната повърхност ще бъде уловена от всички големи световни обсерватории. За щастие планът беше отхвърлен.

Решението на астрофизика Йозеф Шкловски беше да превърне сондата в „изкуствена комета“. Съответно беше предложено на разстояние повече от 100 000 км от Земята ракетата да изпусне облак от натриеви пари, който може да се види с просто око за известно време. Тази технология в крайна сметка беше внедрена в Luna 1 и Luna 2.

Съветският контрол на мисията реши да информира професор Бернард Ловел, директор на обсерваторията Jodrell Bank в Обединеното кралство, за успешното изстрелване. Обсерваторията регистрира лунния удар и предаде информацията на колеги от НАСА, които впоследствие потвърдиха космонавтичния триумф на Съветите.

ТАСС съобщава в. Правда. 14 септември 1959 г.

Председателят на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов (вдясно) и вицепрезидентът на САЩ Ричард Никсън (вляво) по време на представянето на копия на лунни вимпели на президента на САЩ Дуайт Айзенхауер (в средата). 16 септември 1959 г.

Мястото на удара на сондата Луна 2. Размножаване. 21 септември 1959 г.

Космонавтът Андриян Николаев в павилиона "Космос" на Академията на науките на СССР на щанд с копия на лунни флагчета. 2 ноември 1962г.

Като част от кампанията за изображения, четири метални вимпела бяха доставени на повърхността на Луната: две (една сферична, една лента) в космическия кораб Luna 2 и две по-големи в третата степен на ракетата-носител. Сферичният флаг се състоеше от 72 петоъгълни елемента, всеки с гравиран съветската емблема и датата на пускане на пазара. Предишните неуспехи означаваха, че той трябваше да бъде повторно гравиран пет пъти - за всяка нова дата на стартиране. Днес реплика може да се види в Московския музей на космонавтиката.

КОСМИЧЕСКИ ФЛАГ

На 15 септември, ден след приключването на мисията Луна 2, започна първото посещение на съветския лидер Никита Хрушчов в Съединените щати. По време на пътуването той подари на президента на САЩ Дуайт Айзенхауер копия на флагчетата. В речта си Хрушчов каза: „Ние не се съмняваме, че отличните учени, инженери и работници от Съединените американски щати, които работят в областта на изследването на космоса, също ще доставят вимпел на Луната. Съветският вимпел, като стар лунен жител, ще приветства вашия вимпел и те ще живеят заедно в мир и приятелство...”

Успехът на Луна 2 беше отправна точка в изследването и развитието на естествения спътник на Земята.

ЛУННО СЪСТЕЗАНИЕ.ТОГАВА И СЕГА

В светлината на напредването на Съветския съюз в открития космос (Спутник 1, Луна 2, Луна 3 и след това Восток 1 с Юрий Гагарин на борда), Съединените щати решиха да направят всичко необходимо, за да кацнат първи на Луната.

На 25 май 1961 г. президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди, в реч пред Конгреса и американския народ, заявява: „Вярвам, че тази нация трябва да се ангажира да постигне целта, преди да изтече това десетилетие, да кацне човек на Луната и да го върне благополучно на Земята." С това Кенеди официално стартира лунната програма на САЩ.

Но американците все още изоставаха много от Съветите в лунната надпревара. На 3 февруари 1966 г. друг съветски космически кораб - Луна 9, разработен от конструкторското бюро Лавочкин - направи първото меко кацане на Луната (и първото оцеляло кацане на небесно тяло) и предаде телевизионни изображения на лунната повърхност обратно. към Земята.

След това през април 1966 г. съветските инженери пуснаха първия изкуствен спътник в лунна орбита. Това беше Луна 10. А през септември 1968 г. беше изстреляна сондата Zond 5 с две централноазиатски костенурки на борда. Устройството обиколи Луната и се върна на Земята, доставяйки животните живи и здрави.

ЛУННИ МИСИИ, КОИТО ПОСТАВЯТ ИЗКУСТВЕН ОБЕКТ НА ЛУНАТА Кликнете върху точките, за да видите описание на мисиите на лунния глобус   СССР САЩ Япония Европа Китай Индия Израел Луна 2   Рейнджър 6   Рейнджър 7   Луна 5   Луна 7   Луна 8   Рейнджър 8   Рейнджър 9   Луна 13   Луна 9   Геодезист 1   Геодезист 2   Лунен орбитален апарат 5   Геодезист 3   Геодезист 4   Геодезист 5   Геодезист 6   Геодезист 7   Аполо 11   Аполо 12   Luna 15   Luna 16   Луна 17/Луноход 1   Аполо 14   Аполо 15   Паднал астронавт Luna 18   Аполо 16   Apollo 17   Luna 20   Luna 21/Lunokhod 2   Luna 23   Luna 24   Hiten   Lunar Prospector   SMART 1   Chang"e 1   Чандраян 1   LCROSS   ГРААЛ   Chang"e 3/Yutu   LADEE   Beresheet   Чандраян 2/Прагян   Чанъе 5   1959 1962 1964 1966 1968 1970 1972 1974 1976 1990 1998 2003 2009 2011 2013 2020Кликнете върху точките, за да видите описание на мисиите на лунния глобус

Но през 1968 г. Съединените щати имат преднина пред Съветския съюз. В края на декември американците в луд бързане и без допълнителни наземни изпитания пуснаха Аполо 8. Съветското ръководство смяташе тази мисия за чист авантюризъм. Пилотираният полет изглеждаше особено преждевременен на фона на трагедията с Аполо 1, когато екипажът беше изгорен жив по време на тест за изстрелване. Но мисията беше успешна и астронавтите Франк Борман, Джим Ловел и Бил Андерс станаха първите хора, летели около Луната.

Върховното постижение на американската програма е Аполо 11. На 21 юли 1969 г. Нийл Армстронг стъпва на лунната повърхност, отбелязвайки победата на Съединените щати в лунната надпревара. Това беше последвано от още пет експедиции на Аполо до естествения спътник на Земята. Последният, Аполо 17, се състоя през декември 1972 г. След това, поради прекомерните разходи и доста мъгливи перспективи, програмата на САЩ за покоряване на Луната беше прекратена. Между другото, само няколко години по-късно съветската програма също беше поставена на лед. Оттогава никой човек не е стъпвал на повърхността на Луната.

МИСИИ, СВЪРЗАНИ С ЛУНАТА USSR**USA**China**JapanEuropeIsraelIndia Failed missionsSuccessful missions* On the Moon*Успешните мисии включват тези, които са били частично успешни.**Направи планирано кацане. Космическият кораб на останалите страни кацна или падна след завършване на мисията в орбита.

Възраждането на интереса към Луната идва не от Америка или Европа, а от Азия, когато през 1990 г. Япония изпрати сондата Хитен за изследване на естествения спътник на Земята. По-късно НАСА и ЕКА изпратиха превозни средства в лунна орбита. През 2000-те Китай и Индия също се насочиха към Луната. Това бележи началото на неофициалното второ лунно състезание.

ЦЕЛИ НА ЛУННОТО РАЗВИТИЕ

• Извлечете редкия изотоп хелий-3, който почти напълно липсва на Земята. Ресурсите на Луната от този елемент биха могли да снабдяват човечеството с енергия в продължение на хиляди години.
• Създайте „резервна планета“ и хранилище на човешката култура. Това може да се окаже полезно в случай на глобална катастрофа на Земята.
• Изградете учебна база за тестване на полети и изстрелвания на ракети в дълбокия космос, включително до Марс.

Най-атрактивното място за кацане е южният полюс на Луната. Там на дъното на кратерите има замръзнала вода, а хребетите осигуряват място за непрекъснато презареждане на слънчеви панели. Именно на южния полюс руският спускаем апарат Luna 25 (известен още като проектът Luna-Glob) възнамерява да кацне през 2022-2024 г. Както и в съветско време, програмата се разработва от конструкторското бюро Лавочкин (преименувано на НПО Лавочкин), сега част от Руската космическа агенция.

Луна-Глоб. Разработено от НПО Лавочкин.

Освен това Институтът по биомедицински проблеми към Руската академия на науките, съвместно с НАСА и експерти от Русия, Германия, Франция, Италия и други страни, провежда изолационния експеримент SIRIUS (Международни научни изследвания в уникална наземна станция). За период от пет години екип от шест души ще проведе серия от експерименти за изолация с продължителност четири, осем и дванадесет месеца.

Завръщането на човечеството на Луната сега е само въпрос на време. Битките „Направи или умри“ за надмощие са нещо от миналото. Предстоят всякакви открития. Бъдещето чака да бъде създадено.