МАЙ – месецът на регистрациите

·                    На 3 май стана ясно, че 3 коалиции, носещи името на Симеон, се явят на изборите. Две от тях са получили безпроблемно регистрациите си: токущо цитираното “Национално обединение за цар Симеон II” в което са Християн-радикалната партия на отец Гелеменов и Ера 3 на Славомир Цанков, както и “Коалиция Симеон II” на Българската демократична конституционна партия и Партията на свободата и прогреса. Третата регистрация е на “Национално движение Симеон II”, която е на истинския цар Симеон и се представлява от Весела Драганова (д) – Партията на българските жени и Движение за национално възраждане на Тошо Пейков (д), и само тя е гласувана с 4 гласа “против” от общо 21 членове на ЦИК. Гласовете “против” са на Илиана Ризова, Михаил Константинов, Иларион Иларионов и Стоил Сотиров.
Сега погледнете резултатите от изборите, публикувани само след пет страници: Оспорваното “Национално движение Симеон II” печели 42,74%, никому неизвестната “Коалиция Симеон II“ - 3,44% и Национално обединение на отец Гелеменов и Ера 3 – 1,7 %. После съберете 3,44 и 1,7. Получената сума 5,14 прибавете към 42,74. Колко получихте? – 47,88%. С този резултат Симеон Втори щеше да направи самостоятелно правителство БЕЗ подкрепата на Ахмед Доган!
Твърдя, че демократична България би спечелила историческо време от ТАКОВА развитие на ситуацията. Най-малкото: нямаше да има 4-годишното, следващо, управление на Тройната коалиция 2005-2008. Твърдя, че последващото решение на Царя да управлява в троен вариант, не беше единственото при така създадената ситуация. Само че Царя избра по-лесния път. Противно на неговите думи, цитирани някъде по-нагоре в страниците: “Избрах най-трудния път!”
Решението на “сините” около Костов да се противопоставят, тръгвайки подир обидата си, не искам да коментирам. Защото съм повече от убеден, че обидата трябваше да бъде в кавички, а кавичките около “сините” да паднат, заменени от червено-сините. Доказателства ли искате? Какви? – стари, пресни, бъдещи... Всякакви има, купища!

·                    Ден по-късно Милена Бойчева (”Труд”) пише: “Аскерът на Ахмед, е строен за вота. Таман решихме, че предизборните маневри на Ахмед Доган (д) стихват със споразумението с Христо Бисеров, предшествано от споразумяване с барон Цеци (Цветелин Кънчев) и той извърши ново движение. Към компанията привлече нарицателното на демокрацията Кире Либерало от Перник. Той е желан заради цвета на бюлетината – зелена. Само че от ЦИК внезапно му я отнеха и поощриха с нея Евролевицата. Сега единственият политически капитал на Кире остана либералния модел, обсебен от вече коалирал се Либерално-демократичен съюз на д-р Желю Желев.”
На 15 май за сътрудничество подписали “ДПС – Либерален съюз “Евророма” (на Цветелин Кънчев) и обединение “Национално единство” (на генералите Ангел Марин и Радослав Пешлеевски). В края на краищата националното обединение на двамата генерали няма да е част от 4-та представена в Парламента политическа сила ДПС.
(Ще ви бъде ли интересно следващото отклонение? Софийският военен съд в момента разследва Радослав Пешлеевски – водач на ДПС-листата във Враца и Бриго Аспарухов (д) – водач на БСП-листата в Перник. Ако те влязат в Парламента, получават имунитет и Главният прокурор Филчев ще трябва предварително да иска свалянето му.)
На 17 май лидерите на ДПС редили листите и сваляли/качвали като водачи Рамадан Аталай (д), Емел Етем (д), Камен Костадинов и Лютфи Местан (д).

·                    На 15 май ръководството на Демократичния Алианс на Тренчев съобщава, че се отказва от участие в изборите и декларира активна подкрепа на НДС-II. Пълен шаш. Изключително странни сдружавания, раздяли, целувки, ритници... и все в името на България – Коя България?, и на Народа – Кой Народ?

·                    На 4 май от Евролевицата на Александър Томов се сдружили с БЗНС  на Георги Пинчев. Поглеждам таблицата с резултатите от 17 юни – там такова сдружение няма. Евролевицата е сама с 0,98%, а Обединените Земеделски сили имат 0,34% - 15 хиляди избиратели.
Ама това БЗНС не е на Георги Пинчев, а на Яни Янев. Той е кръстил партията си Обединени земеделски сили, а Анастасия Мозер (д), която държи поне половината от земеделците в България, нарича “лелята от Америка” и “Петър Танчев в пола”. Само този факт би трябвало да е достатъчен за преценката какъв земеделец-обединител е “тази цветарка” Яне Янев.
И за него ще пее “търновската царица” Камелия Тодорова. Знаете я – беше избягала преди 10 ноември от България в Америка, после се върна тука... и днеска ще мери сили в 24 МИР в София, където е и Стефан Данаилов (д) от “БСП за България”. С когото  пък бяха партньори във филма “Търновската царица”.

·                    Самият Стефан Данаилов от листата на Коалиция за България казва пред Светлана Джамджиева от в.“Труд” (16.05.2001): “Всички на сцената. Най-много ми се иска заглавие “Стефан Данаилов срещу Ал Пачино”. Или срещу Дъстин Хофман... И изведнъж “Стефан Данаилов срещу Симеон”. Аз съм играл и цар Борис I. И нямам нищо против да застана срещу човек като Симеон Кобургготски. Може би сега той ще се заинтересува кой съм аз, тъй като все пак в тия години не е живял в България и вероятно не знае част от българската култура.”
Какво самочувствие и какъв тънък хумор демонстрира майор Деянов-Дон Нуцо. От къде, питате? Вероятно го е придобил като дългогодишен партиен секретар на БКП-организацията в Народния театър “Иван Вазов”.
Продължавам с интервюто на Светлана Джамджиева: “На мен са ми предлагали във всичките тия години. Истината е, че нямаше да приема еднопартийна листа. Създаването на гражданската квота е едно от добрите неща в тези избори. Това може би звучи наивно за политиците, но гражданското присъствие  в парламента наистина може да бъде някакъв коректив на поведението на една парламентарна група и въобще на парламента.”
Искате ли да научите други имена от гражданската квота на БСП в Коалиция за България? Различните вестници посочват различни имена (вероятно, защото всеки тълкува “гражданската квота”, както му отърва ), аз се спирам първо на вестник ”Труд” тъй и тъй съм на него. 19.05.2001: Андрей Пантев (д), Дончо Цончев, Весела Лечева (д), Евгения Живкова (д). Вестник “24 часа” (9.06.2001) дава други предположения: Стоян Александров (д), Димитър Иванов, Кирил Цочев, Огнян Сапарев (д), Божидар Димитров, Радослав Гайдарски, Ирина Бокова (д), Бойко Рашков (д), Валентин Босевски.

·                    Естествено е тогава, че Гергьовден и ВМРО “се чувствали разочаровани” (в.”Новинар, 21.05, Вера Александрова). При тях няма индулгенция “гражданска квота”, всички са до ушите едни... розово кафявички. Пък се сърдят на Симеон, щото
Любен Дилов-син: “Неучастието му в изборите е непочтено, след като веднъж вече е казал, че може да се гласува за него. Няма малко бременна жена.”
Петър Курумбашев: “Поведението на Симеон Втори е обида за интелегентността на младите българи. Ние не искаме повече да “верваме” в идоли, а царят не е нищо друго. Показва го и абстрактността в предизборната програма на движението му.”

·                    Естествено е тогава и вие, читателю, да сте разочаровани от моите разсъждения. От една страна отричам гражданската квота, каквато я виждам в коалицията “За България”, подигравам се на кукувците, че няма как да се разделят на “граждани” и “чисти партийци”, защото всички са до ушите в лайна, а съм снизходителен към “гражданска квота” в “Национално Движение Симеон II”, където на практика всичко е такова, тъй като формално Симеон не е шеф на никого.
Държа да обясня тази моя позиция.
Гражданската квота, според мен, е онази част от партията (коалицията), която може – минимум: да заяви своята ГРАЖДАНСКА позиция по даден въпрос, максимум: да я отстои и наложи като изпълнение – в условията на установената партийна дисциплина в партията. За каква гражданска позиция можем да говорим в една тоталитарна от десетилетия партия, каквато е БСП (нали самите те се хвалят, че БКП е тяхна майка)? Освен да я наречем с истинското й име ДЕМАГОГИЯ и да я отминем с презрение. Каква гражданска позиция могат да имат кукувците, които имат за основна цел (без значение поради какви причини, пари или убеждения) с поведението си да дискредитират Демокрацията, превръщайки я в Анархия – една идеална среда за развитие на носталгичните мечти за връщане на социализма, когато “ех, живеехме спокойно...”
А когато едно сдружение е създадено от граждани, нечленуващи в други обвързващи ги със строгите си партийни позиции, и те нямат формален шеф, който да им държи досиетата, казано образно, защо да не приветствам една такава “гражданска квота”? Ама нямало такова нещо “Няма шеф”, казвате? Сигурни сте сте? Аз например, и далеко не съм изключение, сме едно опровержение на едно такова твърдение.
Второто СДС (не онова първото, създадено от БКП с цел да подготви “гражданската квота на БСП” в променените световни условия) е първообразът на царската идея за НДС-II. Съвсем не случайно, ей-така от нищото, се намери половин народ, който да се обедини в истинска гражданска квота. Веднъж се случи това след 1989-та година: през 1990-та. Вторият път предстои в настоящата 2001.
Е, разбира се, че “пиянството на половин народ” не означава “изборен успех”. Няма да коментирам сега защо се получава така, но ще кажа, и ще го повтарям хиляди пъти точно в този контекст, че усещането за свободна гражданска позиция е Велико нещо, което не се забравя и се записва изключително дълготрайно в гените на човека. Според мен точно това усещане се нарича НАДЕЖДА. И няма никакво значение, че първият път комунистите се върнаха във властта с измама, а пък втория път Царят не издържа и “поддаде”. Ще има трети път! Да ви кажа ли кога? Съвсем наскоро. До третия път има само 7-8 години!
Не казвайте, че се правя на герой. Аз не съм герой. Не съм се борил срещу Строя с нож в ръка. Обаче записаната в гените ми Надежда, някъде из годините на българското Възраждане вероятно, ме опази от изкушението да стана дори дребен някой от гражданската квота на комунистите през техните години. Затова не станах член на “първото СДС”. Не повярвах и на Иван Костов. Знаете ли защо? - Заради записаното в Устава на партията СДС, че решенията на НИС на СДС са задължителни и стоят над личните решения на члена на Партията. Какво значение има цветът на идеята, ако тя постановява Това?!
В устава на НДС-II няма записано Такова изискване. Няма име, което да е посочено като краен Съдник. Има име, което е Гарант за стигане на крайната цел. Има огромна разлика между съдник и гарант – опълчването на Съдника е невъзможно, то за бунтаря е Край по устав; опълчването на Гаранта е нормално събитие, Начало на нещо ново. Ще кажете отново, че и това разсъждение за Гаранта е демагогия. Знаете ли, и аз мисля донякъде по този начин. Живяли сме половин век под ботуш и сме привикнали, нагодили сме се към този обществен колец. Човекът е като дървото – вие се, докато е младо. После се вдървява и дори да се смени Слънцето от Ляво на Дясно, не може да го следи, най-много новите му листа да се извият към него. Но новите издънки от старото дърво са млади!
Искам да кажа две неща. Първото, че живялите в социалистическа България не могат да се променят издъно, най-много “да се поизвият малко”. Аз съм от тия, родените в изкилифенчено общество, и избрал недоверчивостта към другите, като някаква защита срещу измамата. Тъкмо това ме раздвоява между Теорията (описана в горния абзац) и Практиката днес (описвана в този параграф). И това ми пречи, не съм убеден в Гаранта на царското движение. Гласувам за него, но отказвам това да ме обвързва. И второто нещо: Не искам младите да пораснат, възпитани сред недоверчивост. Това ще им пречи да “горят нормално”. Но пък “горенето”, без никаква недоверчива критичност, е нахалос. Не казвайте, че тази дилема няма решение. Има народи, които са я решили и тъкмо те днес живеят добре. Казвайте как ние, по-старите, по-кривите, можем да помогнем на младите. Аз тъкмо затова пиша Нашата история по Този начин.
Искате ли Имена на хора от НДС II за изборите през юни? (Пропуснал съм уточнението “от гражданската квота”, защото там всички са такива.)
Ето: Явор Милушев (д), Доньо Донев, Марко Тодоров, Коста Цонев (д), Живка Гичева, Диляна Грозданова (д), Меглена Кунева (д), Гергана Грънчарова (д), Юлиана Дончева (д), Милена Милотинова (д),  Максим Димов, Соломон Паси (д), Валентин Церовски (д), Иван Искров (д), Даниел Вълчев (д), Агента Тенев, Димитър Ламбовски (д), Венцислав Димитров, Огнян Герджиков (д), Екатерина Генова, Нонка Матова (д), Мария Гигова (д). Не са всички, но са подбрани съзнателно и всичките са “познати муцуни” от участието им в Събитията през описваните в моята Хроника години. Ако помните малко по-дълго какви са ги дробили, би трябвало да знаете каква “своя” гражданска надежда биха защитавали те днес. И да постъпите като мен: Бъдете нащрек, делегирайте им правото да управляват, но не влизайте в партиите им.
Засега!
Освен тези “стари муцуни”, Царят води от чужбина една група млади и не дотам млади българи, които понастоящем учат или работят там. (Нещо подобно на “Българския Великден” от м.г., организиран от Иван Костов. Ако си спомняте този Великден, добавете към това и че миналия месец Иван Костов организира “Български Великден -2”. И ги забравете и двата. Трети БГ Великден нямаше. Царските “великденци” ги засенчиха.)
Сега ще оставя тук само Имената на царските великденци. По делата им, които ни предстои да видим, ще ги съдим на следващите страници: Николай Василев (д), Мирослав Севлиевски (д), Емил Кошлуков (д), Милен Велчев (д), Любка Качакова (д).

ЮНИ - месецът на изборите

·                    За този юни Тодор Токин е написал (5.06.2001): “Юни е синьо-червен на жълти ивици.” Той има предвид цвета на бюлетините: синя е бюлетината на ОДС – втори в класирането, червена е бюлетината на коалиция “За България” – трета в класирането, но кои са “жълтите ивици”? По презумция би следвало да e бюлетината на “Национално Движение Симеон II”, която има две отвесни жълти ивици, но на жълти ивици са още бюлетините на БББ на Христо Иванов (една хоризонтална) и на “Съюз България” (три хоризонтални). В различни конфигурации жълти линии в своята бюлетина съдържат още 11 партии, включително и “Коалиция Симеон II”. Даже Блокът на Жорж Ганчев има малко жълтичко. А пък “Национално обединение за Симеон II” и Федерация “Царство България” нямат изобщо жълто на бюлетините си. Класираната като четвърта парламентарна сила е Коалиция “ДПС – Либерален съюз – Евророма” с три черни отвесни ивици. Ха, де?
След 10 дни  (15.06) вестник “Труд” ще прецизира прогнозата: “Синя България пожълтява”.

·                    Може би ще ви се види интересно: Отпечатването на бюлетините е било спряно до 8 юни, защото не било ясно кои от Имената на кандидат-депутатите в тях са на доносници на ДС, която Комисия по досиетата, водена от Методи Андреев от СДС, посочва ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ. Особено подходящо време за такива упражнения, нали?! Няма да се занимавам с ТЕЗИ имена, поне засега. После ВАС постанови, че на кандидат-депутатите разните ДС- картончета не им пречат, и всичко влезе в релсите.

·                    Може би ще ви се видите интересно, че от 6 юни централата на царското движение останала без Интернет. Причината – поддържащата тази връзка фирма БОЛ.БГ на Вени Марковски се разсърдила на Царя, че негови хора я били обвинили, че нарочно бави изграждането на интернет-страница на Движението. Думите на Вени Марковски преписвам от “Труд”: “Ако си мислят, че 400 000 Интернет-потребители у нас ще гласуват за тях, се лъжат.”
Ако Вени Марковски и брат му Игор Марковски си мислят, че много българи са забравили как баща им – старият Марковски облизваше подметките на Тодор Живков за повече ЛИЧНИ блага, изобщо не са в час.
Ако тези двамата си мислят, че аз лично ще ги пожаля, ами пак не са в час. Преписвам едно кратко съобщение от “Демокрация”, една седмица по-късно (13.06.2001): “ОДС имат най-добрата програма за развитие на информационните технологии в училищата, каза вчера председателят на Интернет-общество Вени Марковски. Като плачевни определиха от Интернет-обществото идеите на “Коалиция за България” и НДСВ.”
Изключително голям проблем за България ще се окаже навлизането на такива “IT специалисти” в обществото. Добре, че БКП-то, пардон БСП-то, има мощни регулиращи стрелки на интернет-релсите. Напр. академикът Кирил Боянов.

·                    Може би ще си спомните, че през пролетта на 1996-та (НИЕ-3) разните певци и музиканти много искаха “Царя да дойде в България”. Какво стана с тях сега – пет години по-късно, когато Царя се върна в Родината си?
Ще ви разкажа за “сините” и за “червените” певци. За съжаление не мога да ви представя “жълти” певци, просто защото Царят не прави предизборни митинги и хонорари не се раздават за съжаление. И още веднъж за съжаление по друг повод!

В червената агитка пеят: Веселин Маринов, Нели Рангелова, дует “Ритон”, Румънеца и Енчев, Райко Кирилов. Според последния хонорарът за едно участие варира от 500 до 600 лева (200-250 долара). Не мога да не си спомня думите на Йорданка Христова “Добре, че има от време на време избори, та да изкараме някой лев.”
В синята агитка е повече навалица. Според вестниците единствените, които пеят “почти без пари” са бандата “Д2”. А най-много иска Лили Иванова – не по-малко от 3 хиляди лева за едно излизане. Останалите: “БТР”, ”Ъпсурт”, Росица Кирилова, Мими Иванова, Богдана Карадочева, Васко Кръпката, Маргарита Хранова, Васил Найденов, Кирил Маричков, Дони, Милена, Графа, Михаил Йончев, Ваня Костова вероятно получават по 300 лева за участие, пишат вестниците. Още от тях (”Труд”, 16.05.2001): “Нямахме нищо против да пеем и за БСП. Там тарифите са по-високи, но пък за по-малко концерти. Така пресметнахме, че е по-добре, да се включим към “сините”, признаха тайно по-младите изпълнители.”
пирам. Не искам да се ядосвам.
Но на 3 юли 2001г. в.”Труд” в лицето на Недялко Недялков пише: “Извозиха сините трубадури. От централата на СДС всеки прехвърля топката в чуждата градина и отказва да извади дължимите пачки на сините певци.  “Наистина, не са ми платили, но нищо, те ще си платят. Обещаха. Иначе би било непочтено”, надява се попзвездата Маргарита Хранова. “Достатъчно беше, че загубихме изборите, а камо ли за пари да говорим”, е заключението на китариста Иван Лечев. Подобна самокритика едва ли е справедлива – СДС надали загуби покрай усилията на изпълнителите, а въпреки тях.”