3.
     Понякога ме обхваща страст в шахматната игра и ми е много трудно да спра. Или защото съм добре концентриран и побеждавам, а на всекиго му е приятно да побеждава, или когато губя, да потърся реванш, да докажа на себе си, че и аз умея да печеля, че не съм по слаб от противника. Хубавото е, че има и други като мене. Но разбира се, не е добре, когато се губи мярката. А ми се е случвало не веднъж и дваж. Когато противникът е равностоен, играли сме по цели нощи без да прекъсваме, без да спим. Прибирал съм се вкъщи с бучаща глава, с разтреперани крайници от обездвижването, със зачервени от безсъние очи. И да ме питаш за какво е било всичко това?
Имах преди време приятел дърворезбар, с когото обичахме да водим битки на шахматната дъска. Той притежаваше способността да те предизвика и така да те разпали в играта, че да не можеш да се откажеш. Когато водех в резултата, по не представляваше за мене трудност да се откажа, но не така стоеше въпросът, когато губех. А има дни в които играта не върви. Тогава той повежда убедително в резултата и започва много до говори, да важничи, да се прави на голям шахматист. Като знам, че съм го побеждавал категорично, хваща ме яд и тръгвам да се доказвам пред него. А когато ми липсва концентрация, греша и колкото повече губя, толкова повече ставам нетърпелив и допускам повече фатални грешки. И понеже играехме много партии, загубвахме се в следенето на резултата, започвахме да хитруваме в пресмятането – за да не се караме го записвахме.
След един продължителен нощен шах-маратон, се прибрах в къщи, когато слънцето вече се бе вдигнало високо в небето. Жена ми ме посрещна много враждебно настроена.
– Това твоето, на нищо не прилича!
– Наистина прекалихме, увлякохме се.
– Увлекли сте се е меко казано. Вие сте направо луди за връзване. Не се ли замисли, че аз се тревожа?...
Имаше право. Но аз никога не забравях, че благодарение на шаха, завързвах запознанства с много хора в града.
При един от двубоите ни с дърворезбаря се представях необичайно слабо. Бяха приели дъщеря ми студентка в Художествената академия в София. Това много ме зарадва, но, заплатата ми беше малка и аз просто нямаше да имам възможност да я издържам. Бях силно разтревожен, как ще се справим с положението.
– Какво ти става днес, че играеш толкова слабо? Ще те бия на нула!
Обяснявам му каква грижа имам. Той се замисля малко и между два хода на шахматната дъска, казва:
– Ще те взема тогава при мене да правим дърворезба. Мисля, че ще мога да ти осигуря допълнително заплащане, колкото да не спираш момичето да учи.
– Наистина ли?
– Да. Така ще направим. Не го мисли.
Макар и загубил двубоя катастрофално, прибрах се успокоен и обнадежден.
Макар и да ми беше трудно, защото никога не бях правил дърворезба, постепенно овладях някои основни неща в занаята и започнах да се справям добре с работата. И благодарение на шахмата и на приятеля си, наистина успяхме да се справим – дъщеря ми приключи обучението си в академията успешно.
А ние изкарахме редица нощи в безсъние над шахматната дъска.
След едно такова прибиране в къщи, жена ми пак ме посрещна недоволно, на нож, но аз не пропуснах възможността да й напомня:
– Права си да ми се сърдиш, но не забравяй, че благодарение на шаха успяхме да изучим дъщеря ни.
При тези аргументи, тя смири гнева си, а аз се заех с утринния ми тоалет, който можеше да се каже, че нямаше много основание да се нарече вече утринен.