Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2014 13:13 - ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ – 17
Автор: hadjito Категория: Други   
Прочетен: 593 Коментари: 0 Гласове:
0



ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ – 17

     Утрото беше доста прохладно и затова, когато слънцето се вдигна високо в небето и набра сила, стана приятно да се стои под косите му лъчи. Може би това беше причина за доброто настроени на Кума Лиса. Тя въртеше безгрижно опашка сред тревите и са радваше на красотата на пейзажа. Имаше и още една причина, за да бъде толкова доволна. Беше си намерила храна на ранина и не се наложи да ходи под стария орех при гарвана. Това я караше да се чувства щастлива и горда от себе си. „Няма нищо по хубаво на света от това да си красива и сита и денят ти да е слънчев и приятно топъл! – си каза тя, докато пресичаше горската поляна.
      В самодоволството си тя така и не забеляза, кога краката й по инерция я отведоха до стария орех. Още отдалече видя с изненада, че грванът, макар да наближаваше вече обед, още седеше на мястото си на сухия клон. Това можеше да се случи изключително рядко, при особени обстоятелства. По това време обикновено птицата стоеше кацнала върху високата близка скала и наблюдаваше от мястото си долината под нея. Като примижа срещу слънцето и се вгледа внимателно, Лисана забеляза каква е причината за необичайното поведение на гарвана. В човката му имаше за кой ли поред път голямо парче месо.
      „Сега съм сита, но няма да мине много време и пак ще огладнея – каза си тя. – Не е излишно да си имам храна в запас.“
     От хубавото й настроение, от хубавия ден ли, но чувстваше и мисълта си гъвкава и подвижна, както чувстваше тялото си. Този път без никакво усилие веднага й хрумна как да подмами глупавата птица.
Когато се изправи под клона на гарвана, тя усети апетитната силна миризма на прясното месо и като се облиза, заговори гарвана:
       – Гледам лъскавите пера на крилата ти и не мога да им се нарадвам. Иска се голямо старание и желание да ги поддържаш в този вид, нали?
      Гарванът, не веднъж измамван от сладките приказки на хитрушата, подготвен за тях оставаше равнодушен към ласкателствата й. Беше ги слушал и друг път. Знаеше, какво цели с тях Лисана.
      – Но ти сам знаеш, колко си красив с тези лъскави черни пера. Не за това съм дошла аз, да възхвалявам красотата ти, а за друго.
      При тези думи очакваше да попита за какво е дошла, ала гарванът продължаваше да мълчи и да стиска здраво месото в човката си.
    Тогава лисицата продължи коварния си замисъл със следните думи:
   – Дошла съм за съвет при тебе. Кажи ми с какво ги излъскваш толкова хубаво? Искам и моята козина да изглежда толкова добре, че утре чакам гости. Откакто ловецът стреля в опашката ми, видът ми е в доста окаяно състояние. Като те гледам, такъв гиздав и напет, си викам: – Ако някой може да ми каже какво трябва да направя, то това е само гарванът.
      Не всеки ден може да се чуе такова нещо: хитрият да моли глупавия за съвет. Гарванът се почевства щастлив и поласкан, че за пръв път някой се допитва до него по такъв важен въпрос и каза важно:
      – Ще ти кажа, Лиске…
     При тези му думи месото падна от човката му. А лисицата, недочакала отговора на въпроса си към гарвана, го грабна и побягна към гората, преди да усети ударите на клюна му по гърбината, което често се случваше, когато му отнемаше храната.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4303913
Постинги: 6249
Коментари: 1673
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930