В КУПЕТО
     Пътувах с влак към родното си село. Пътниците в купето оживено разговаряха на религиозни теми. Аз си мълчах, потънал в свои мисли. Най много говореше мъжът седнал срещу мене:
     -    Забелязано е, че след най-голямото благословение ще дойде и най-голямата мъчнотия. И обратното - след най-голямата мъчнотия, ще дойде най-голямата радост. Каквото и да придобиете: богатство, сила, знание - това са обикновени неща, които не разрешават главния въпрос на живота. Това са временни придобивки и от тях нищо не остава. Вие съгласен ли сте с мене? -изведнаж се обърна с въпрос към мене говорещият. Явно искаше да ме направи съпричастен.
     -    Не знам. Аз не ги разбирам тези работи.
     -    Вярващ ли сте?
     -    Не.
     -    Лошо. Много лошо - отсъди непознатият. - Така не бива. Не оставяйте да погине душата ви. Търсете Бога.
     -    А Вие кой сте, че да ме поучавате? - отвърнах раздразнено аз - все пак за тях бях един непознат човек и си е моя работа дали ще вярвам в нещо или не.
     -    Евангелистки проповедник съм. Работата ми е да обръщам душите и сърцата на хората към Бога - отвърна той.
     -    Аз пък си мисля, че хората сами по себе си вярват или не вярват. Няма защо някой отвън да ги учи да вярват.
     -    Не сте прав. Трябва да се проповядва на хората.
     -    Грешите. Това е крива философия - отвърнах. - Няма защо да учите хората на това, което могат сами да научат.
     -    Не съм съгласен - намеси се друг от пътниците. - Някои хора имат нужда да им се помогне, някой да ги обърне към Бога.
     -    Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе. Този, който е създал човека, е в сила да го обърне към Себе Си. Бог има план за всеки един от нас и това е негова грижа.
     -    А казахте, че не сте вярващ - изгледа ме строго проповедникът.
     -    Има ли значение. Поне не по начина по който вие го разбирате. Преди всичко задачата на човека не стои в обръщането му към Бога, но в работене върху себе си.
     След тези думи станах и добавих:
     -    Няма да ви преча с разбиранията си. Намесих се само, защото ме въвлякохте в разговора си. Ако съм казал нещо, с което съм ви засегнал, извинете ме, не е било умишлено. Приятно пътуване.
     В коридора на вагона беше задушно, въпреки отворените прозорци. Влакът
намали ход. Пейзажът на вън ми беше познат и близък. Наведох се през
прозореца и погледнах навън. В далечината се виждаше гарата на която
трябваше да сляза.