Неочаквано небето се продра, сякаш за да се разтовари от нарасналото напрежение между мрака и светлината. Или може би за да отвори път за месечината, която някой някъде очакваше. Но не и той. Той по-скоро очакваше идването на нощта, за д...

 

 

Хората се настаняваха като течност, която постепенно запълва празнините между седалките. Гласове, смях, подвиквания — всичко се смесваше в един общ шум, който не принадлежеше на никого поотделно.
Той беше там, защото беше дошъл с тя...

 

 

В началото нямаше влак.
Имаше само усещане за движение.
Мъжът разбра това, когато вече беше седнал на мястото си и държеше билет, на който не пишеше нищо освен една дума:

 Докато седеше пред празната си чаша се запита. „Човек за да живее ли се ражда, или за нещо друго? Черни птици от живота ни кълват с глад ненаситен. В кафеза на гърдите другите, червените се блъскат ден след ден и нощ след нощ, без...

 

Тя си тръгна без дори да се обърне. И изведнъж времето за него спря. Светът се разшири до толкова с нейното отсъствие в него, че той се почувства загубена мравка в светлината и тишината. Не знаеше какво да мисли, чувстваше мозъка си изсм...

Една отломка от отлетялата младост старецът пазеше в своя студен дом. Възторзите и мъката от нея отдавна се бяха излели — реката на времето ги бе отнесла. Гласът на младостта се бе превърнал в далечно ехо, което не се връща. Дните ...