Тя се събуди по обичайното време сутринта и се учуди защо часовникът тази сутрин не звъни. За момент остана така — с отворени очи, без да се движи, сякаш очакваше звукът да се появи със закъснение, както понякога става при старите ...

 

 

 

 

 Сънят не идваше неусетно. Той просто спираше да се случва.
Иван лежеше по гръб, с поглед вперен в тъмното, което не беше напълно тъмно. Някъде в него пулсираше денят — не като спомен, а като недовършено движение.
Неочаквано си спомн...

 

Обичаше всяка вечер след работа да излезе но терасата и да надуе тромпета. Винаги започваше с „Тишина“, любимата му мелодия за тромпет. Обичаше в притихващото село, в падащата над него тишина, да отекнат протяжните звуци на т...

 

 

 Когато градът още беше село, никой не го наричаше нито град, нито село. Наричаха го „там“. И „там“ винаги беше малко по-далеч, отколкото трябва, дори когато стоиш в центъра му.
Къщите тогава бяха ниски, но сенките...