От питата на слънчогледовото лято капе дъхав билков мед, тъй както тишината капе от мълчаливото небе надвесило се над полето. Аз викам лятото с гласа на медения си кавал, а то не отговаря, заето да опалва огромната си пещ.
Пред мен то...

 

 

Усилието да надмогнем себе си
е суета,
която ни преследва безотказно.

 

 

Преживяното зад хоризонта нека спи завинаги.
На утрото приемам новите предизвикателства
с безбройните му неизвестности.

 

 

В отсъствието ти
ще бъда твоето присъствие –
ще вляза тихо, ненатрапчиво.