Общуване с природата, опоетизирането й и създаването на художествени образи
Постинги в блога от Февруари, 2011 г.
08.02.2011 09:20 -
КАРУЦИТЕ
КАРУЦИТЕ
Каруците минават през съня ми.
Каруците минават през съня ми.
07.02.2011 09:11 -
ПЪТЕКИТЕ НА ЩАСТИЕТО
ПЪТЕКИТЕ
НА ЩАСТИЕТО
НА ЩАСТИЕТО
06.02.2011 09:05 -
В СЕЗОНА НА МЕДА
В СЕЗОНА НА МЕДА
Сезонът на меда.
Цъфтеж и аромати.
Сезонът на меда.
Цъфтеж и аромати.
05.02.2011 08:41 -
НА МОЯ ЛУНЕН БРЯГ
НА МОЯ ЛУНЕН БРЯГ
На моя лунен бряг стоя,
На моя лунен бряг стоя,
04.02.2011 09:32 -
ИМПРЕСИИ 9
МОНЕТАТА
В праха, в краката на просяка, грейва една изгубена монета. Спрял на нея, погледът му засиява. Но за кратко. Той си казва: "Една монета не прави богатство. С нея какво ли мога да купя? Нищо. По-добре да я оставя тук. Ще...
В праха, в краката на просяка, грейва една изгубена монета. Спрял на нея, погледът му засиява. Но за кратко. Той си казва: "Една монета не прави богатство. С нея какво ли мога да купя? Нищо. По-добре да я оставя тук. Ще...
03.02.2011 15:16 -
ИМПРЕСИИ 8
МРАКЪТ
Хлъзгав и лепкав, октомврийският мрак изпълзява от студените сенки на долищата. Нетърпелив е да стисне в обятията си целия град. Тежък, като натежалата ми глава. Натежала от грижи и болка – рудник на черни мисли ...
Хлъзгав и лепкав, октомврийският мрак изпълзява от студените сенки на долищата. Нетърпелив е да стисне в обятията си целия град. Тежък, като натежалата ми глава. Натежала от грижи и болка – рудник на черни мисли ...
02.02.2011 07:40 -
ОБЛАЦИТЕ
ОБЛАЦИТЕ
Облаците обичат нежната ласка на вятъра, който реши меките им развети коси. Той е верният техен водач в далечните им пътешествия над земята. Облаците обичат нежната топла целувка на слънцето и обагрящата ги п...
Облаците обичат нежната ласка на вятъра, който реши меките им развети коси. Той е верният техен водач в далечните им пътешествия над земята. Облаците обичат нежната топла целувка на слънцето и обагрящата ги п...
01.02.2011 08:53 -
БЕЗ СЛЕДА
БЕЗ СЛЕДА
И аз като всички на тази земя един ден уморен ще си тръгна от нея. Тогава един огън пo-малко ще гори в света и ще остане една песен недоизпята. Дъждът ще ръми, ще ме търси под всяко листо и тревичка, за да гo стопля...
И аз като всички на тази земя един ден уморен ще си тръгна от нея. Тогава един огън пo-малко ще гори в света и ще остане една песен недоизпята. Дъждът ще ръми, ще ме търси под всяко листо и тревичка, за да гo стопля...
Търсене
