Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2017 15:14 - ДВЕ НЕДОСТРОЕНИ ВИЗАНТИЙСКИ КРЕПОСТИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3811 Коментари: 4 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

          ДВЕ  НЕДОСТРОЕНИ  ВИЗАНТИЙСКИ  КРЕПОСТИ

 

   Времето в отрязъка от ІV до VІІ век е останало в историята като Великото преселение на народите. Това време е характерно с агресията на изостаналите в културно отношение народи, причина, да напускат местата, обитавани от тях и да нападат съседните им страни. Те са добре въоръжени и побеждават в битките културните държави и империи, отделили по-голямо внимание на съвършенството в страните си, отколкото за отбрана срещу нападение от страна на примати. На приматите им харесват новите места и те остават по тях. Великото преселение на народите по същество е заселване на примати на територията на културни държави, където те унищожават всичко каквото могат започвайки от инфраструктурата и достигайки до цялото /!!!/  културно наследство. Давам пример с римската вила Армира край Ивайловград. Защо това прозведение на изкуството е било унищожено. Отговорът е едни…

    Тежки са годините за Византия по това време, една завършила развитието си империя, изградила много дворци, водоппроводи, мрежа от пътища, културни паметници. От север им налитат остготите, от изток – арабите – същите, които с променена стратегия днес се заселват в Европа с далечния прицел да се размножат в нея и да я превземат от вътре с оръжието на косоварите в Сърбия, „Со курец ке ви победим!”. Към Западна Европа по време на преселението пък се устремяват вестготите, но те се справят с проблема, понасяйки големи загуби, докато Визания е унищожена като държава и империя. В опит да се съхрани, Визания строи крепости по цялата си територия, но и те не помагат. Остготите ги превземат и опожаряват. От времето на Великото преселение има останали в България много византийски крепости, повечето разрушени, най-много те са по Родопите. Аз си имам и любима крепост, това е Устра, нещо наистина уникално. На един връх, заобиколен от скални игли е изградена стена, която запълва междините им. Върхът е много обгледен, от него се вижда съседна крепост, и тя в разруха, над с. Воденичарско. Това е единственият район в Родопите, където има две естествени езера и 14 микроязовира покрай тях – оазис сред тази полупустиня, допълван още от тракийски, римски и византийски антични останки.

   По Стара планина също има доста останки от крепости, някои от тях се виждат от влаковете или от пътищата, преминаващи под тях. Цитирам крепостта Аневото кале до Сопот. По Искърския пролом също има доста крепости, цитирам Заград, крепостта над с. Лютиброд. Вазов я споменава в едно свое стихотворение. Тя е построена на един връх, около който Искъра прави полукръг, мястото е много обгледно. Долу при Лютиблод има останала римска сграда, неразрушма от времето, вероятно за войниците, още такива има по пътеката за Челопек, а Челопек се явява кръстовище на римски пътища. Такова историческо място е България, но за съжаление хората не познават страната си. Дали професоро-менте от БСП не е бил прав с броя на дебилите, сред които не влизат само съпартийците му от Столетницата и новата им генсечка?

    Друга крепост има над долината на р. Искрец над с. Завидовци-юг. Целият връх е приватизиран от едни охраниители, построили си там мутробароци с камъни от крепостта, а районът на крепостта е издупчен от машин, търсещи ценности.

    Още две крепости една срещу друга има от двете страни на с. Брезе. Дясната крепост е нещо уникално като местоположение - от нея се вижда не само долината на реката, но и околните планини, Малък и Среден Понор.

    Бързали са византийците, но е било късно да се спасят от унищожението от страна на приматите, притискащи ги от две страни. От това време има останали две недостроени крепости на рида между селата Лесков дол и Желен. За достъп до тях е бил построен римски път, по който са били изнасяни камъните. При долната крепост, точно срещу река Искрецка има започнато изграждане на стените на крепостта, но според мен то е спряно. Не се е стигнало до сериозно строителство със строителен разтвор - хоросан, цимент – камъните са били натрупани да служат за ограда на мястото на крепостта, във вътрешността те са разхвърляни, но май остготите са дошли преди да е започнал строежа на крепостта. Незавършеният строеж обхваща доста голяма площ, завършваща с връх, зад който има оброк.

   Камъните тук са в такова количество, за което човек не може да си обясни как са били довлачвани от робите. Те стигат да се построи един град.

  

  На около 2 км. след оброка следва друг опит за строеж на крепост, която като площ и като довлечени в района камъни е нещо огромно. Камъните са струпвани на грамади, така са останали до днес. Тъй като няма как да се образува почва в тези грамади от камъни, те си стоят, обрасли са само в мъхове и лишеи. Поне два км. е дългата страна на мястото, предвидено за крепост, което завършва при един връх със скали, подобни на тези при вр. Устра. Някои от тези междускалия са запълвани с градеж за да се преминава, вероятно този градеж е щял да достига височините на скалите, но остготите са пропъдили строителите. От Изток върхът е много стръмен и трудно достъпен.

   Пред тази крепост също има оброк и името му е както на долния, Свети Дух. Говорил съм с хора, които някога живееха тук, днес регионът е ничия земя. Те казваха, че тук е свято място, затова са направени оброците.

  Какво е моето обяснение защо тук до крепостите районите се считат за свети мяста?

  Вътре в района на крепостта има зидове наподобяващи огради на дворове, но не правени от робите, с огромните камъни, а от нормални хора. Това ми дава основание да мисля, че тук по-късно са дошли монаси и са направили обител, ползвайки камъните, довлечени от робите за крепост. Имало ли е тук такава обител, не мога да кажа, не съм виждал останки от опожарени сгради, но в региона наоколо е имало. Такъв център тук е имало около с. Бов, а също и около с. Лакатник, където в местността Тръстеная има останки от изгорена църква при нашествието на турците в България. Голямата концентрация на свети места е от другата страна на Искъра, но и на този му бряг има доста такива останки, даващи ми основание да мисля, че подбоно на тези в планината Манастирище и в планините около нея и на запад от нея, тук също е бил християнски култов център. Вероятно има някакво предание, останало до днес, че тук около недостроените крепости местата са свети и поради това са изградени двата оброка с едно и също име, всеки до една от двете крепости. Допълвам, че от другата странаа на река Лесковдолска също има доста оброци, до някои от тях бяха построени параклиси в последните години. Те обаче не попречиха на ТОТАЛНОТО обезлюдяване на тези места.

   Това са мои предположения, причината за тези мои разсъждения са, че аз гледам на планината като на партитура, която се опитвам да разчета. Търся хармонии, скрити гласове, линеарни движения на гласовете, кантус фирмуса.

    Съжалявам, че нямам хиперинтелекта на Генерал Радев или свръхразума на Делян Пеевски, които веднага щяха да кажат как точно е работАта. Те обаче не идват с мен, когато ходя по планината, а в главата ми засяда друго, още по-обезпокоително за мен предположение -  възможно е те да ми не отварят блога въобще...

   Завършвам постинга си с една реклама към туристите:

   Посещавайте огромния триъгълник между реките Искър, Лесковдолска и Трескавец. Наградата ще е пребогата!

              image      

Окаменил се остгот, самонастанил се по тези места през 682 г. 




Гласувай:
8



1. sande - Поздрави, Кооста !
20.11.2017 16:03
Който разбира - тука се спира !

Никога не е късно нещо ново да научиш.

Който не чете , не види и не чува - той друго не знае - освен да псува.
цитирай
2. vesever - Много приятен постинг, заедно с ...
20.11.2017 18:00
Много приятен постинг, заедно с хумористичния финал.
А вкамененият остгот е уникален.
Поздрави!
цитирай
3. planinitenabulgaria - Осготът има една подробност:
20.11.2017 21:52
vesever написа:
Много приятен постинг, заедно с хумористичния финал.
А вкамененият остгот е уникален.
Поздрави!


Ударен е по темето на главата с тояга или камък от друг остгот, видно от цицината и излъчващия болка поглед...
цитирай
4. vesever - Пък аз реших, че това е някакъв ат...
21.11.2017 12:21
Пък аз реших, че това е някакъв атрибут от сорта на пискюл, ала може и цицина да е, знае ли човек :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185236
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031