до брат му Уолдо

11 ноември 1934

Що се отнася до това,кога отново ще видя цивилизацията,

няма да е скоро,струва ми се.Дивото още не ми е омръзнало;

напротив,повече от всякога се наслаждавам на красотата му

и на свободния си страннически живот.Предпочитам седлото

пред трамвая и обсипаното със звезди небе пред покрива,

неясната и трудна пътека,водеща към неизвестното,пред

всяко павирано шосе,дълбокия покой на природата,пред

безпокойството на градовете.Можете ли в такъв случай

да ме вините,че оставам тук,където се чувствам на мястото си

и се сливам в едно със света около себе си?Вярно е,че ми

липсва разумна компания,но по принцип има толкова малко

хора,с които мога да споделя истински важните за мен неща,

че съм се научил да се сдържам.Стига ми да бъда обкръжен

от красота...

Дори от твоето лаконично описание разбирам,че не бих могъл

да понеса рутината и еднообразието на живота,който ти си

принуден да водиш.Не мисля,че някога ще се установя на

едно място.Вече съм видял твърде много от същината на живота

и предпочитам всичко друго,но не и това.