Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
21.06.2017 15:45 - Ще почнат ли да падат американски самолети в Сирия?
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 4868 Коментари: 3 Гласове:
11

Последна промяна: 21.06.2017 17:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Преди два дни САЩ отново „доказаха”, че главният им враг са терористите от ИДИЛ, сваляйки изтребител Су-22 на сирийската армия, бомбардиращ позициите на… ИДИЛ. Това впрочем е поредния от многото случаи при които Щатите оказват помощ на ИДИЛ или Ал-Кайда, умишлено нанасяйки удари по сирийските правителствени войски. Миналата година една подобна авантюра на янките едва не доведе до падането на обкръжения от ислямистите Дейр-ес-Зор. За щастие защитниците на града продължават да се отбраняват героично вече четвърта година. Само да напомня, че американските военни се намират незаконно в Сирия, никой не ги е канил там и никой не им е давал международен мандат. Не че нарушаването на международното право (което самите американци все натрапват на всички останали) за Вашингтон някога е било срамна работа. Те сами си определят международното право, сами си и го нарушават.

Що се отнася до инцидента със сирийския Су-22, то целта на американците бе да спънат офанзивата на сирийските войски към пътния възел, който води към Ракка и на юго-изток към Дейр-ес-Зор. Атаката на САЩ целеше да спъне операцията на сирийците и да позволи на кюрдите да превземат селището Ресафа (виж картата по-долу), намиращо се на този кръстопът. Номерът не се получи и сирийците успяха да стигнат до селището първи. Американците се опитаха да оправдаят свалянето на сирийския самолет с това, че сирийците са бомбардирали кюрдите и атаката е била с цел самозащита. Това естествено е лъжа, защото сирийския Су-22 е нанасял удари по ИДИЛ, които контролираха района около Ресафа, а кюрдите бяха нужни, за да прережат пътя на сирийската армия (според някои данни сирийския пилот е успял да се катапултира и е бил пленен от кюрдите). За щастие тънките сметки на американците пак се объркаха и сирийските правителствени войски сега са с още една крачка по-близо до обсадения от „умерените” главорези Дейр-ес-Зор.

image

Между другото в отговор на провокацията на янките руското МО обяви, че прекратява меморандума за предотвратяване на въздушни инциденти в Сирия и че отсега нататък коалиционните ВВС в обсега на руските радари и ПВО ще се наблюдават и следят като въздушни цели. Това реално стресна американците и щатските медии почнаха да гадаят дали това не значи, че руснаците се канят да свалят натовските изтребители. Австралийските ВВС дори обявиха, че прекратяват полетите си в Сирия. 

Тактиката на Вашингтон в Сирия отдавна е ясна – щом Ал-Кайда и ИДИЛ не могат да преборят Асад, тогава САЩ трябва да откъснат максимално количество територия от Сирия и да не позволят на Асад да я освободи от ислямистите. Главната цел естествено е контролирането на сирийските маршрути на потенциалните нефтопроводи и транспортните коридори между Китай и Европа. С терористите естествено САЩ нямат особено намерение да се борят, защото именно те са основния геополитически инструмент на Вашингтон в Сирия и оправдание за присъствието на американската военна машина в близкоизточния регион.

Същата бе и причината, по която щатската авиация се опитваше да спъне придвижването на иранските проксита към сирийско-иракската граница. И в този случай ударите нямаха успех и в крайна сметка сирийските сили успяха да се съединят с иракската армия и шиитските формирования, създавайки коридор между Сирия и Ирак. Коридорът имаше и важната цел да създаде буфер на границата с Йордания, откъдето американците планираха да започнат настъпление с помощта на „умерените” терористи и да откъснат голямо парче от южна Сирия. Сирийците обаче ги изпревариха и осуетиха тези налудничави планове. Официалното оправдание за присъствието на американската военна база в сирийския Ат-Танф (близо до границата с Йордания) бе борбата с ИДИЛ в региона. Между американските сили и ИДИЛ в момента стоят сирийските войски, така че това оправдание вече не е актуално. На всичкото отгоре американската военна база се намира незаконно в Ат-Танф, защото никой не е давал разрешение на янките да окупират тази част от Сирия. В отговор на успеха на сирийско-иранската коалиция американците докараха от Йордания далекобойна артилерия, което общо взето е безсмислена демонстрация на мускули – артилерийските установки бяха преместени с не повече от 20 км по права линия при положение, че обсега им е над 300км.

Ястребите във Вашингтон продължават да настояват за удари по сирийците и интензификация на сирийския конфликт, без значение какви ще са последствията. Война, война, война – ето какво се върти в главите на поддръжниците на твърдата линия в САЩ. Действията на американците обаче показват, че стратегията на Вашингтон в Сирия е в задънена улица. Да излязат от конфликта те не могат, защото това ще значи геополитическо поражение и отслабване на американското влияние в Близкия Изток. Победа те също не могат да постигнат, затова единственото, което им остава е да финансират терористите и да пречат на сирийските войски. Това обаче също е губеща и безсмислена тактика. Вашингтон заедно с нефтените монархии ще продължават да финансират групировките в Сирия, поддържайки конфликта тлеещ и забавяйки възстановяване на страната (и съответно блокирайки всички конкурентни енергийни проекти).

От гореописаното най-много ще страда мирното население (да не говорим за потока нови бежанци към Европа), тоест жените и децата, за които крокодилски сълзи леят разните нюйоркски и вашингтонски НПО-та и медии. Последните обаче лицемерно си мълчат когато щатските бомби и ракети се сипят върху главите на жените и децата в Мосул и Ракка (щурмът ѝ официално започна в началото на месеца). Напомням, че щурма на Мосул продължава вече повече от половин година и все не свършва. По-голямата част от града все пак вече е освободена (тоест разрушена), но в няколко квартала ИДИЛ продължават упорно да се съпротивляват.

Всичко това е особено цинично, имайки предвид, че през октомври миналата година иракските самолети хвърляха листовки над обсадения Мосул, в които имаше инструкции как мирното население да се държи по време на щурма. В тях по американски образец пишеше, че „не трябва да се изпада в паника” и се даваха съвети хората да си седят вкъщи, да си облепят прозорците и вратите с тиксо за защита от прах и дим. В брошурите дори пишеше, че армията ще се стреми да избягва немотивирани въздушни удари и че войниците няма да нападат мирните жители. Също така се изброяваше в кои части на града ще има сблъсъци с терористите.

Ето и някои конкретни съвети от листовката:

„съхранявайте спокойствие, кажете на децата си, че това е игра или гръмотевици”

„жените не трябва да викат, за да съхранят спокойствието на децата”

„ако видите войник на разстояние под 25 метра, избягвайте всякакви резки движения”

Е, в крайна сметка се оказа, че съветите в листовките не действат и щурма се превърна в касапница, в която до момента загинаха над 10 хил. мирни жители. Смъртта ги дебне и на улицата и в облепените им с тиксо домове, при това често от ударите на американската авиация. Американците не се погрижиха да създадат коридори за евакуация и хуманитарни лагери на жителите на Мосул и всеки се спасява както може (от една страна ги дебнат щатската артилерия и авиация, от другата – ИДИЛ). На всичкото отгоре стана известно, че шиитските формирования, участващи в щурма, често се саморазправят със сунитското население, подозирано във връзки с ИДИЛ. Американското командване си затваря очите за такива инциденти.

 

Това не е всичко – американците вече изобщо не се съобразяват с нищо и започнаха да бомбардират с бял фосфор не само Мосул, но и Ракка. Белия фосфор е забранен от редица международни конвенции, но на американските военни не им пука, особено когато е нужно да се постигне медийна победа. Международните правозащитни организации, които на думи защитават демократичните ценности и мира, не смеят силно да критикуват САЩ (главния си работодател) и предпочитат да фокусират вниманието си върху Асад и Русия.

Доста нелепо звучат оправданията на американските военачалници, които бяха принудени да си признаят за белия фосфор след като употребата на този вид бомби бе многократно заснета и в Сирия, и в Ирак. Според американците белия фосфор бил използван за... димни завеси. Нищо че този тип боеприпаси никога не се използват за подобна цел. Фосфорът се използва защото гори при много висока температура, а не защото дими. Но на наивния зрител на CNN, BBC и Euronews и такова идиотско обяснение е достатъчно.  

 

image
Ракка, юни 2017. Дали жителите на този многострадален сирийски град предполагаха през 2011г. докъде ще ги докара т.нар. Арабска пролет... 

За съжаление въздушните удари на САЩ и съюзниците им прекалено често уцелват не терористите, а мирното население, което те уж освобождават от тиранията и му носят демокрация. Най-пресния случай е буквално от завчера – американски самолети погрешка убиха 12 мирни жители в ал-Хасака, край сирийско-иракската граница. 

Това обаче е само един от многото случаи, в които от ударите на щатската военна машина страдат мирните хора, а истинските терористи остават невредими (да не говорим, че те получават и щедро финансиране от тези, които твърдят, че се борят с тях). В подобни случаи щатското командване просто свива рамене, оплаква се, че разузнавателната му информация не винаги е точна, обещава „разследване” и всичко си продължава постарому. Даже наказани и уволнени няма.

От 21-ви март насам по скромните оценки на ООН в Сирия в резултата на „прецизните” американските бомбардировки са загинали над 300 цивилни. В Ирак цифрите са още по-внушителни. Подобни инциденти се случват практически всяка седмица. На 21 март тази година например щатски удар по джамия в с. Ал-Джина, обл. Алепо, убива 49 цивилни, а след седмица удар по училище в г. Мансура, обл. Алепо, отнема живота на още над 200 мирни сирийци.

Само преди седмица пък, на 14 юни, въздушни удари в Ракка (включително с фосфорни бомби) за пореден път отнеха няколко стотин мирни животи, а общо бежанците, напуснали сирийския град, надхвърлят 160 хиляди. Операцията обещава да повтори сценария на щурма на Мосул, тоест да удави града в кръв. Но тук има и още един сериозен проблем. Какво ще правят американците след като зачистят Ракка? Населението на града е предимно сунитско, а го щурмуват кюрди. Местното население естествено няма да е особено радостно от този факт, но американците не искат и да го дадат на сирийското правителство. Този парадокс си задават и доста хора във Вашингтон, но никой няма дългосрочна стратегия и разбиране как да се реши проблема. Американците са майстори на превратите и подстрекаването на конфликти, но когато идва време за тънка дипломация и дългосрочно планиране – всичко се проваля.

Ситуацията в Афганистан също в момента е в задънена улица и единствената идея, която витае в главите на стратезите от Белия дом и Пентагона, е изпращането на нови войски в страната. Това не можа да реши проблема за последните 16 години, няма да го реши и сега. Тръмп може отново да хвърли някоя бомба върху талибаните, показвайки колко велико е американското оръжие, но това няма да има никакъв ефект. Въпросите с тероризма и наркотрафика остават отворени и решение не се вижда на хоризонта.

Що се отнася до кюрдския въпрос в Сирия, редица експерти и аналитици смятат, че след като бъде сломена съпротивата на Ал-Кайда и ИДИЛ, е възможно да започне война с кюрдите. Следвоенното устройство на Сирия е още нерешен въпрос и предстоят доста пазарлъци, пък и ситуацията на фронта още не е решена докрай. Общо взето кюрдите успяха да настроят срещу себе си почти всички играчи в сирийския конфликт, начело естествено със стария си враг Турция. Единствения им формален съюзник са САЩ, но последните могат по всяко време да ги предадат ако това е от полза на американските интереси. Американците по принцип нямат съюзници, а само васали, които при необходимост могат да бъдат предадени и/или продадени.

Общо взето поне засега ситуацията на фронта остава стабилно сложна. Сирийската армия постепенно отвоюва нови територии, придвижвайки се бавно към обсадения Дейр-ес-Зор. Днес бяха постигнати успехи край Дамаск, но имаше и неприятни моменти в провинция Дераа край йорданската граница (това се обяснява и с разликата в качеството на сирийските командири). Най-важното обаче е това, че тъй наречените „умерени опозиционери”, тоест Ал-Кайда, вече нямат шанс да превърнат Сирия в нова Либия.

 

Окончателната победа над терористите е още далеч, но сирийската армия успя да спечели най-решителните битки и да пречупи хода на войната в своя полза. Американците ще продължават да подливат масло в огъня, опитвайки се отчаяно да играят ролята на световен хегемон. Медиите пък ще продължават да защитават това убеждение, пълнейки ушите на наивните зрители с приказки за това как САЩ борят тероризма и са най-великата нация.   

                                           




Гласувай:
11



1. apostapostoloff - Ситуацията в момента е следната:
21.06.2017 17:40
99 % от територията на Сирия се контролира от бунтовниците, подкрепяни от САЩ. Много скоро те ще докопат Башар и ще го обесят. И ще изхвърлят руските въшльовци от Сирия.
цитирай
2. born - 99 % от територията на Сирия се ко...
22.06.2017 05:58
apostapostoloff написа:
99 % от територията на Сирия се контролира от бунтовниците, подкрепяни от САЩ. Много скоро те ще докопат Башар и ще го обесят. И ще изхвърлят руските въшльовци от Сирия.

Това показват звездите, които подават информация на звездоброеца. Моята информация , която получих от сложното разположение на планета "Пайнер" е, че под плешивата перука на афро- /пардон- астро/лога нема никой. Само въздух под много силно налягане.
цитирай
3. bojinkata - Вече почнаха!
22.06.2017 21:40
Вече почнаха!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3214194
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031