Постинг
30.03.2019 08:27 -
КОПНЕЖЪТ
КОПНЕЖЪТ
На дните влакът отминава
и от кънтежа на отдалечаването му
за сбогом ми помахва взетото от тях,
но също и полученото.
Едно сбогуване
от тъжния перон на нищото.
Наивността на свирката локомотивна
я кара да си мисли, че тя го води
по лъскавите релси на очакването.
А всъщност машинистът са
родените в безсъницата мои мисли.
Оставам на перона аз
в краката с куфара на ежедневието,
а пък копнежът – неизменен пътник,
ще гони безотказно своята химера.
На дните влакът отминава
и от кънтежа на отдалечаването му
за сбогом ми помахва взетото от тях,
но също и полученото.
Едно сбогуване
от тъжния перон на нищото.
Наивността на свирката локомотивна
я кара да си мисли, че тя го води
по лъскавите релси на очакването.
А всъщност машинистът са
родените в безсъницата мои мисли.
Оставам на перона аз
в краката с куфара на ежедневието,
а пък копнежът – неизменен пътник,
ще гони безотказно своята химера.
Вълнообразно
с поезия се занимават само непрокопсаници, абдали, бунаци, халгъзници, тюфлеци, катили, баламурници, пропаднали типове, пунгаши и измекяри.
цитирайТърсене