Ще те заведа, на гръб от коне

До обетованата земя,

Твоята, където връхчета удрят носле.

А ти се катериш

По покривите, с босo краче.

За да виждаш. Обратното в слънцето.

Стискаш несъбраното,

Но то иска да протече.

Да се сбъдне, във форма на сърчице.  

––––––––

Изваяна от сърце

(22.12.2012)

На Джу,

Ти си плътно небе,

Изненадано от изваяни сенки,

Падащи преди здрач

на площада.

Ти си ръка върху книга,

Във формата

на сърце от

потрепващи устни.

Ти си вятър и стон, и

препускаща кавалкада,

Крехка длан, отворена

за пощада.

Обичам те, Джу