В ЗАЗОРЯВАНЕТО

На зазоряването в глътката червена
не виждам обещанието за сполука
и в боязливите отблясъци на светлината
се разводнява плахата надежда
за ден красив, благополучен.
След нощното очарование на пълнолунието
пропява ранобудния петел на нетърпението
и в нощните дълбоки сенки,
в неясния контур на сън прекъснат,
към мен се плъзга много тихо
една дълбоко дразнеща неопределеност.
И в нея, стресната и отчуждена
загубва мисълта ми ясната поанта…

Асоциираме доста негативен изгрев...
"Светлината, концентрирана в огнено жълто кълбо, търси своите пътища на изразяване. В сияйна мекота тя обгръща всичко наоколо... Ако си смел и въздушен, ще позволиш на мисълта да полети, да се полюбува на красотата на тази земя, съществуваща тук още преди да те има, независимо от твоята личност и воля..." /Клементина/