яж, каквото Бог ми даде – и дано да ти хареса, 
ако ли си конекрадец, кончето е под навеса! – 
и препускай по-далече! – селото е прокълнато, 
в гробището всяка вечер скача огънят на злато, 
край порутените къщи нощем се кикотят веди, 
и – кръвясали, се мръщят сутрин моите съседи, 
а когато плисне слънце над поляните с босилек, 
и напуканите грънци от стобора се ухилят, 
аз ще тръгна подир тебе – да си найда дом и мира, 
със една торбичка хлебец – и звънтящата секира.