ТРИСТИШИЯ 21

…
Софрата на деня ми
е малката полянка,
покривката е сянката на облак.

…
Ножът с който
режа на делника си коравия хляб
е радостта, която блика от очите ти.

…
Не крача по пътеката към теб,
а крача в пладнето на твоя ден
и под нозете ми се гънат хоризонтите.

…
Кръгозорът е слънчевата шапка над очите ти.
И в твоя образ вятърът до мен върви,
земята диша с твоите гърди.

…
Смехът ти разсипва звездите
в широките звездни ръкави
в небето на моето бликнало щастие.