СЪБИРАМ ВСЯКА СУТРИН

Събирам всяка сутрин сенките
от сънищата ти
разпръснати в елмазите
на росната трева.
И търся своя образ в тях.
Но тези капчици блестящи
по връхчетата на тревата
не са роса,
те светлинки от твоя свят са,
отблясъци от твоята любов.
Но образа си в тях не виждам –
росата ли го е измила
или го е отнесла птица
загубила надеждата си за взаимност?

Много красив стих!!! Kапчиците са като малки сфери, които пречупват светлината и я разлагат в различни цветове - така се образува дъгата, най-красивото видение, но не винаги, а само след дъжд и то когато лъчите падат под определен ъгъл 42 градуса - няма образ...!!!
"Но тези капчици блестящи
по връхчетата на тревата
не са роса,
те светлинки от твоя свят са,
отблясъци от твоята любов."