spodeleni migove :: ПРОСЯКЪТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.02.2012 09:11 - ПРОСЯКЪТ

Автор: hadjito Категория: Поезия

Прочетен: 640 Коментари: 0 Гласове:

ПРОСЯКЪТ

От градската тълпа притиснат
в самия ъгъл на живота,
на тротоара седнал, свит,
паничка сложил до краката си,
е седнал просякът.
Пред себе си загледан,
не вижда нищо той.
А на паничката от дъното го гледа
с окото на всемира лъскав
една монета дребна,
оставена от него там.
Ще кажеш не човек,
врабец проскубан,
настръхнал цял от студ и глад.
Каква ли болка и човешка драма
захвърлила го е на този шумен кръстопът?
На този кръст от пътища
разпънат е късметът му горчив.
Изпразнена от мисли е главата му –
той целият е свит от глад стомах.
Не го познава никой тук,
не го и забелязват,
а който спъне се в изпружените му крака,
лицето си на другата страна обръща.
Дори и снежният човек на ъгъла му е сърдит,
обърнал му е гръб,
за дето вчера моркова му нос изяде.
А вечер щом се прибере в дома си –
едно захвърлено до автоморгата трабантче –
преди да се опита да заспи,
намерения фас
с искра от залеза запалва.
Сънят му неизменно се повтаря,
един и същ е всяка нощ –
сънува само топъл дъхав хляб,
безбройни топли хлябове,
които го затрупват.

Нагоре

Тагове: просЯкът,