Постинг
28.01.2012 09:30 -
СИНИГЕР В ЗИМАТА
СИНИГЕР В ЗИМАТА
Спи селото
забравено от всички,
забравило за всичко.
Снегът затрупва бавно
последния му спомен жив.
Под сивото небе затрупани,
не мислят къщите за нищо вече –
не искат те
да знаят колко е дълбок снегът,
а колко е дълбока тишината.
Един синигер прегладнял,
от студ настръхнал цял,
напразно търси в селото заспало
един димящ комин,
за да се стопли.
И като него е душата ми
в дъха на зимата студена.
Спи селото
забравено от всички,
забравило за всичко.
Снегът затрупва бавно
последния му спомен жив.
Под сивото небе затрупани,
не мислят къщите за нищо вече –
не искат те
да знаят колко е дълбок снегът,
а колко е дълбока тишината.
Един синигер прегладнял,
от студ настръхнал цял,
напразно търси в селото заспало
един димящ комин,
за да се стопли.
И като него е душата ми
в дъха на зимата студена.
Вълнообразно
Търсене
