ЗИМА ПОД АМБАРИЦА

Лицето на Амбарица е бяло и красиво днес,
без бръчки, и е подмладено.
От него сякаш слиза зимата при мене –
обгръща ме с дълбока тишина,
с непредсказуема далечност
и носи ми надежди бели.
Под обновеното пречистено небе
снегът блести, очите мами и зове душата
по бялата пътека на мечтата –
на там, където квартирува моят ден,
където боровете с бели гугли
в мълчание говорят с планината,
където планината с времето говори.
Лицето на Амбарица сияе днес
и слънцето, изгряло над върха,
макар и зимно,
като сърцето на приятел топли.

Една сурвакарска благословия от мен:


Сурва, весела годината -
яка да ти е гърбината!
Колкото звезди на небето -
толкова пари в портмонето!
Пълна къща с коприна,
а в гаража - лимузина!
Червено вино да се лее,
любов сърцето ти да сгрее!
И за лято пожелание да кажа -
да прекараш месец-два на плажа!
Червени ябълки в градина -
здраве, щастие, късмет да има!

Сурва весела година,
догодина, до амина!

ДА БЪДЕ! АМИН!
:*
фея

Много е красиво, величествено...!!! Този който е видял този изглед е щастливец, няма как да не дойдат красивите слова при тази гледка - невероянто вдъхновение...!!!