Постинг
06.12.2011 05:02 -
КЪМ ДЪНОТО
Автор: hadjito
Категория: Поезия
Прочетен: 295 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.12.2011 05:08
Прочетен: 295 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 06.12.2011 05:08
КЪМ ДЪНОТО
Над опустялото поле,
обрасло с тръни и бодили,
просвирва вятърът на нищетата.
А от дола на оредялата гора,
пролайва брадвата на бедността,
която няма милост и събаря всичко.
И сякаш че от буренясалите ниви изпълзява
изпиващата сянка на глада.
Денят с походка разкривена
пак тръгва на проскърцващите си протези по просия –
изял надеждите и любовта ни,
изпил и сетната ни радост,
проспал късмета си, и младостта си,
с омършавели пръсти той сега посяга
към сухия ни просенишки залък.
И сякаш от небето,
вместо пощада пада,
дебелата и тежка сянка
на новороденото от него бреме –
то смазва и повлича
духа и тялото надолу
към кипналия земен център,
дори и още по надолу
към дъното на преизподнята.
.jpg)
Над опустялото поле,
обрасло с тръни и бодили,
просвирва вятърът на нищетата.
А от дола на оредялата гора,
пролайва брадвата на бедността,
която няма милост и събаря всичко.
И сякаш че от буренясалите ниви изпълзява
изпиващата сянка на глада.
Денят с походка разкривена
пак тръгва на проскърцващите си протези по просия –
изял надеждите и любовта ни,
изпил и сетната ни радост,
проспал късмета си, и младостта си,
с омършавели пръсти той сега посяга
към сухия ни просенишки залък.
И сякаш от небето,
вместо пощада пада,
дебелата и тежка сянка
на новороденото от него бреме –
то смазва и повлича
духа и тялото надолу
към кипналия земен център,
дори и още по надолу
към дъното на преизподнята.
.jpg)
Търсене
