ЕСЕН МОЯ

О, есен моя златна, ненагледна!
Очите в радост насълзяваш с цветовете си,
от топлината блага
на лятото ти сиромашко,
сърцето ми разцъфва като цвете.
Заливаш ме ти, есен моя, ноемврийска,
на цветовете с виното непрекипяло
и като в младо вино младост в мен наливаш.

Много е красиво и чувствено - като сбогуване с Есента...Наистина едва промъкващо слънцето блести и му е тъжно, че си отива...хлад и топлинка, радост и тъга, много ще ми липсват през зимата...!!!
"Очите в радост насълзяваш с цветовете си,
от топлината блага
на лятото ти сиромашко,
сърцето ми разцъфва като цвете."

Хареса ми.Поздрав