Постинг
09.11.2011 07:38 -
НЕЗНАЙНО НАКЪДЕ
НЕЗНАЙНО НАКЪДЕ
Там на самия връх
самотен бук с криле запалени от залеза
разцепва синьото небе на две –
прокарва път на мисълта
към златното сърце на есента.
Подухва лек ветрец,
огъва се самотното дърво и потреперва
пронизано от зимните предчувствия –
листа с прощален вик
от клоните му се откъсват
и вятърът като ненужен спомен ги отвява.
Така и времето живота на човека
незнайно накъде отнася…
.jpg)
Там на самия връх
самотен бук с криле запалени от залеза
разцепва синьото небе на две –
прокарва път на мисълта
към златното сърце на есента.
Подухва лек ветрец,
огъва се самотното дърво и потреперва
пронизано от зимните предчувствия –
листа с прощален вик
от клоните му се откъсват
и вятърът като ненужен спомен ги отвява.
Така и времето живота на човека
незнайно накъде отнася…
.jpg)
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
