ЕСЕН 9

1.
А от натрупаното преживяно време
светът ми се смалява видимо,
и избледнява синьото в небето.
И приближава хоризонтът –
по-краен вече е светът.
От есента или от времето
почервеняха двата хълма, хлябове изпечени,
в пещта на грижи и тревоги.
А то и зъби май не ми останаха…

2.
Подухва вятър в ябълката стара,
събаря плодове за радостта на мравките.
Листата оредяват,
а дните се сгъстяват окъсели.
Преди по клоните се качвах аз –
сега от клон на клон пълзят нагоре
сезони и годините.

3.
Застлано всичко е с листа –
това е почеркът на есента.
И разпростряла се е тишината
от моя дом до слънцето –
огромна златна капка,
която подир миг ще капне
на изгорялото чело на хълма.
Опарени,
от нея ще се пръснат по земята
невижданите още цветове.

4.
Запалени от есенни огньове,
горят дърветата под синьото небе –
приличат на запалени свещички
в големия олтар на майката природа.

5.
По върховете на тополите чернеят
опразнени гнезда –
от тях по клоните се стича
забравен ек от птича лятна веселба.
В небето глъхнат тъжните камбани
на есенните сиви облаци.
И само в канонадата
на капещите ябълки в тревата
отеква земетръсът на живота.

Много е красиво...!!!
"Запалени от есенни огньове,
горят дърветата под синьото небе –
приличат на запалени свещички
в големия олтар на майката природа."