ЕСЕН 8

1.
По унеса на припеците
променливите ветрове
търкалят камъчетата
отронени от сипея на светлината.
С нагарчащия вкус на пресен орех
по него слиза бавно есента.

2.
Прибра пчелите есента.
Замина си и ти,
и щастието ми
превърна в сянка на отлитащ жерав.

3.
Стопи се есента – прибра палитрата
и цветовете
се скриха под окапалата шума.
Заглъхна буйният живот,
убежище намерил
в хралупи и пукнатини,
под коренища и подмоли,
готов да срещне идването на снега.

4.
С безсрамието на жена безпътна
съблича есента дърветата.
И в голотата им е тъжно и тревожно –
там с писък птица прелетява,
загубила уюта си надежден.
През изтънелите прозрачни сенки
към мен се носи
усещането за невъзвратимост.

Изгарящ поглед...стихчетата са бисерчета - разноцветни...!!!
Прибра пчелите есента....
"Замина си и ти,
и щастието ми
превърна в сянка на отлитащ жерав."

"Заглъхна буйният живот,
убежище намерил
в хралупи и пукнатини,
под коренища и подмоли,
готов да срещне идването на снега."

Колко преходно е всичко!
Поздрав, поете!