ЕСЕН - 7

1.
Днес лятото дояжда хляба си.
От шипковия храст наднича есента,
наднича време за жълтеене
и за събличане,
за тишина и за покой.

2.
На есента в позлатата аз виждам как
природата достига мъдростта си,
как всичко преживяно е –
на пролетта лудуващото детство,
на лятото ликуващата зрялост.
И следва мъдростта, с която
посрещаме завръщане в началото.

3.
Смалила себе си,
до мене спира есента –
смалила себе си до моето усещане
за преходност
и за фатална бързотечност.

4.
Вървя през есента,
през ябълковите градини,
прегърбени от изобилие,
с превити от въздишки клони.
Вървя със синия възторг небесен.
В обратната посока,
зад мен накуцва лятото.
Премина слънцето
под знака на Овена –
не храни никакво съчувствие
към разлюляното върху протезите си лято.
И глас отнякъде към мен се носи:
Добре дошла си, есен!

топла и красива, плодородна и щедра...

Прекрасно описание, първи куплет е невероятен!!! И на мене ми се иска да видя - в действителност...тази красота...!!!
"Вървя през есента,
през ябълковите градини,
прегърбени от изобилие,
с превити от въздишки клони."