Прочетен: 1016 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2011 20:22
В ПЛАНИНАТА
1.
Голямото небе над Кадемлията
радушно ме приема
под своя син покров
и ме завива
на облаците с балдахина мек и бял.
За мен върхът разтваря
прозореца на грейналата висина
и пуска бялото хвърчило на надеждата
след птицата на мисълта ми.
2.
Сред аромат и многоцветие
откъсвам осветени мигове от вечността.
Нагазил пеещи треви
вървя по билото прехласнат
от бликащата красота.
Аз крача вдъхновен, усмихнат
до рамото на лятото,
което преминава
през своята повратна точка,
като живота ми
и търси своята поанта ясна.
3.
Гласът на славея
събужда ехото на планината.
Отметнал окъсялата завивка на деня
аз ставам бодро,
наплисквам си лицето с изгрева
и тръгвам
по бялата пътека към върха.
Към радостта си тръгвам,
където в синята прегръдка на пространството
ме чака щастието
на лятна птица с топлото безсъние.
