ЗАБРАВЕН И НЕНУЖЕН

Забравен и ненужен
         в глъхнещата вечер
вървя по улицата оживена
за всички непознат
и толкова далечен,
от всичко отчужден.
Луната слиза върху раменете ми -
другар на моята душа, 
която някой ден
ще я потърси и повтори.
Излъчващ лунна светлина
вървя сред къщите
и болката от самотата пак
при хората ме връща.
Очаквам все
да спре на мене някой
        поглед най-доброжелателен,
очаквам кимване с глава,
усмивка -
най-сладката троха живот,
която сили ще ми влее
да мога утрешния ден да преживея.

*******************************************
"усмивка -
най-сладката троха живот,
която сили ще ми влее
да мога утрешния ден да преживея."