ДОКОГА

Блестяща моя градска улица –
по тебе дефилират бодро
успелите, доволните, щастливите.
Усмихнати разхождат те
автомобили лъскави,
красиви скъпи дрехи и сполуки,
а пък нещастните,
притиснатите от живота,
приведени и смачкани,
от ъгъла си прашен,
с очите само жадно те поглъщат,
преглъщат сухата си слюнка.
Едните смело
върху охолството си леко плуват,
а другите, низвергнати,
опитват някак си да съществуват.
О, моя улица безпътна,
безгрижие и грижи
се люшкат на везната ти прецизна
и аз сега се питам
защо, и докога
все грижите ще натежават в нея?

Действителността...такава каквато е...!!!
"Едните смело
върху охолството си леко плуват,
а другите, низвергнати,
опитват някак си да съществуват."