ВРЪХ

От слънце в злато обкован
върхът пред мене се издига.
От въздух свеж опиянен
аз  с лекота вървя нагоре,
отхвърлил цялата умора
от делничните свои  грижи.
Нагазвам в птича синева
и в извора на тишината
вървя прозвъннал в красота –
докоснал с длани висината.
Върхът е грейнала палитра.
От нея тръгват цветовете
към цялата земя под мен
в прегръдката на ветровете.
И в слънчевия праг препънато
тук спира времето, замира,
и само мисълта се рее –
напред да гони своя връх.
Най-горе спирам запъхтян.
Под мен лежи в покой всемирът
и в слънце целия огрян
аз на върха съм връх сияен.