ОЦЕЛЯВАНЕ

 

Ту тук, ту там,

отвяваха ме ветровете

на не една заблуда.

Изгубвах се къде ли не.

В пространства непознати

отвяваха ме блянове неутолими

сред кръговратите на буйни страсти.

И сенките на не едно проклятие,

за мене залепени,

се влачиха в праха

на моята Голгота.

Пресичах пътища злокобни,

съмнителни пътеки

забравили отдавна шепота на стъпки.

Повдигаха ме и ме носиха стихийно

безмилостни вихрушки на съдбата,

в който костите ми пукаха от болка.

На дните мътните въртопи ме поглъщаха

и ме изплюваха безпаметен,

забравил светлината.

Избрал невярната,

сред верните посоки,

в горещи дни студен се скитах –

треперещ, топлина раздавах.

Но винаги при себе си се връщах

и оцелявах пак, и оцелявах…

Много силен стих, много искрен...прекрасен финал...!!!
Ужасно е, когато изберем невярната посока и няма връщане назад...!!!

Дано не ни се случва често.

Влязох да честитя пролетта, но този стих направо ме парализира. Силно! Много силно!
Все пак честита пролет! Много слънце и вдъхновение!
И напомням, че чакам пролетната гора :)))