В ДЪЛБОКИТЕ

ПРОСТРАНСТВА

Със своето гальовно цъкане

часовниковите стрелки,

уж безобидно

и някак между другото,

на ситен прах

ще смелят отреденото ни време,

на малки глътчици

до грам ще го изпият.

В дълбоките пространства

                 на безпаметното време

изпразнени от смисъл ще потънем.

Ще ни затиснат тонове от тишина –

дълбока тишина, в която

дори и споменът притиснат

под тежкия й похлупак

ще бъде бездиханен.

Сълзите няма да помогнат

и затова се усмихнете.

Било е мрак –

ще бъде светлина –

след нея пак ще дойде мракът…