ВЕЧЕР

В предпразничната вечер

сняг празнично вали.

И грейнали с украсата си пищна

се кипрят пъстроцветните витрини.

А мене празникът ме е забравил.

И само уличните лампи,

останали си с делничния блясък,

към мен са снизходителни –

не забелязват тъжните ми крачки

и отеснялата ми стара дреха.

Под тях един врабец самотен,

по белотата на снега,

с крачка изписва празнични послания –

навярно търси съпричастност.

И нека да ни е утеха,

че в самотата си не сме сами.

В предпразничната вечер,

градът е шумен,

празнично блести

и заслепява моите очи.

Какво като е празникът ми тъжен –

нали си имам празничните делници?...