ТАНЦУВАМ
С ПТИЦА

Танцува птицата.

Танцува в транс.

Размества пластовете

                  сини на пространството.

Безпаметно танцува.

Танцува тя навътре в себе си,

върти се в омагьосания кръг

                                на битието си.

И с волен полет в танца си,

красива в самотата си

свредли  в сърцето на небето.

Ще я погълне гърлото на синевата

и няма да я видя вече.

А ми се ще да я възпра,

да я измоля от простора необятен,

поне до края на деня си тъжен да я имам.

Но тя отлита в слънчевата ядка на небето,

изтласквана от порива

на някакво желание неустоимо.

Дали от слънцето поканена на танц

или от сляп каприз на времето,

отлита птицата в далечно измерение,

където сетивата се изгубват.

Танцува птицата в несвяст,

издига се към слънцето

като Икар на мисълта ми

и в полета й устремен

не знае тя какво я чака.

В небето синьо на мечтата

един последен полет я зове…