КАТО ИКОНА

 

В иконите –

душата на художника.

С очите им

очите му ни гледат.

А в нашите

той търси отразена радостта си.

Очаква да му кажа блага дума,

за неговия труд благословен,

очаква той с ръка да ги докосна,

и с мисъл, и с молитва да ги осветя,

очаква да си купя някоя от тях.

Но аз в магията на любовта си потопен,

от тях сега не чакам чудо да се случи –

нали е чудо любовта ни.

И подминавам равнодушно –

защо са ми,

когато ти до мен,

вървиш като икона жива?

Нуевероятен стих, всеки очаква да чуе поне една добра дума за себе си, за труда си...всъщност всеки труд има физическо и психическо измерение, само да имаме възприятия с които да го оценим!!!