УТРО

Светлее утрото

напук на мрака

притиснал морната душа.

А вън над къщите разкрачен

разчесва вятърът

косите черни на комините.

Унило и безсилно слънце

пълзи по сънените покриви,

целува в розово прозореца ми –

опитва се да ме развесели.

И птица някаква,

прикрита в клоните,

с прегракнал глас                

кълве зрънца от тишината –

звучи насила песента й.

Поне един случаен лъч,

макар изпуснат по погрешка,

да бе проникнал в мрака на душата.

В душата светлина и мрак

омесват свое непонятно денонощие,

в което можем само да гадаем

кога ще се усмихне изгревът.