ХОРИЗОНТ

 

Безкраен хоризонт.

Додето погледа ми стига,

изпълваш всичко ти.

Хоризонт –

между небето и земята

една делителна черта.

А зад чертата –

вледенен,

там хаосът космичен,

поглъща всичко с гравитацията си.

Космични дълбини,

в които няма да те пусна –

ти тука си ми нужна, на земята,

при камъка, мъха, водата чиста

и бледосинята бездънна вис.

И кой съм аз,

коя си ти?

Кои сме ние,

в утробата на майката земя?

Какво вещае нашето зачатие?

От хоризонта идват всичките въпроси –

от него идват всичките съмнения.

Когато си до мен,

въпросите загубват смисъл.

Застана ли до тебе, зная кой съм –

прозрачна твоя сянка,

                          над която властваш.

Много силен стих - дълбоки, мъдри мисли...космични дълбини, безкраен хоризонт...!!!
"И кой съм аз,
коя си ти?
Кои сме ние,
в утробата на майката земя?
Какво вещае нашето зачатие?"