КРУШИ

В дворовете

узряха крушите петровки

и старците

поседнали на пейките

под тях

ги гледат с лакоми очи.

Но те за тях

са вече недостъпни –

високо са за немощта им.

В деня узрял на лятото,

като угнили круши,

окапват дните им,

окапват грижите

от раменете им провиснали.