НЕБЕСЕН
РОБИНЗОН

 

 Аз някога вървях

по свода на дъгата.

Крака провесвах

в небето синьо на живота,

а вечер,

по въглените на звездите,

притичвах бос

по звездната пътека,

неона на луната да запаля.

В зенита на дъгата бях –

светът бе само мой.

Сега, небесен Робинзон,

се скитам –

загубил своя звезден остров,

очаквам жребия си от Съдбата.

Красиво е... Но би било тъй скучно
да палиш всяка нощ с любов Луната,
когато има толкоз неизучени
и неизпяти чувства на Земята... :)

Харесах, разбира се... :)

Много интересно...***
"В зенита на дъгата бях –
светът бе само мой."