ОТЛИТАЩ ДЕН

 

Обрахме царевицата и гроздето.

Зачепени са бъчвите

и още младо,

събира виното

искряща сила в тях.

А орехите са събрани.

Откъснат, пада есенния ден

от клона слънчев

и се търкулва,

като ябълката капнала

в тревата,

загубил цветовете си игриви,

по склона стръмен на това,

което вече е било.

Отива си денят

съвсем самотен

и като мене неразбран.

Прекрасен стих - олицетворение на красивата Есен, многоцветна, берекетна...и малко тъжна...!!!
Трябваше да закачите една мартеничка!!!
Честита Баба Марта!!!