КИТЕНИК

Танцуват розите

в искрящи цветове

на мама в китеника пъстър.

Ухаят те  и се усмихват

с  усмивката й лъчезарна,

сред пръски синева небесна.

Танцуват розите

в далечния ми спомен,

когато мама ги тъчеше.

Излегнат в тяхната леха дъхтяща

аз винаги заспивам бързо,

погален сякаш от ръцете й грижовни.

Сънят ми винаги сред тези рози

е много сладък

и  е спокоен, и дълбок.