ОТ СЛЪНЦЕ

ПОЗЛАТЕНО

 

От слънце позлатено,

обвито в изгревния руменец,

приижда утрото на лятото.

Почуква с птича песен то

и с ябълково клонче

в стъклото на прозореца ми още сънен.

Листенцата потрепват леко,

набъбнали от синевата на небето.

Един кълвач,

едва дочакал светлината,

се стрелна между тях –

на човката си с морза

подгони тишината той.

От твърдата кора на ствола,

като искри от наковалнята на утрото

хвърчат тресчиците на преживени мигове.

Кълвачът ще пробие тесния отвор

през който

гладът му ще премине –

един отвор,

шпионка малка в тежката врата на времето,

на микроскопа на живота околяр.

Да мога искам с любопитството си аз

през него да погледна в бъдното,

света да опозная и да преоткрия,

да вникна в тайната на битието

на утрото с крилатите надежди скрити.

       

aplodismenti za moiat dobur ucitel - ivan hadgidimitrov! stiskam vi ruka za vsicko ,koeto produlgavate da pravite -kakto se vigda ,s mnogo lubov ! gledam snimkite , ceta stihovete vi i si spomniam kak nie-ucenicite risuvahme , a vie ni svirehte s kavala si do prozoreca na atelieto . lipsvate mi vsicki !