БЯЛА ПЛИТКА

Денят разплита дълга бяла плитка.

Надвесени над новите си партитури,

щурците свирят в транс дълбок.

Под слънчевата златна арка

звучи мелодията им изящна.

От нея запленен,

танцува с цъфнали треви ветрецът тих.

Отвсякъде се носят аромати

на кипналата буйна зрялост.

А бъчвите в мазетата

са пълни с тишина

и с глътнати стомаси,

с гърла пресъхнали,

очакват своя гроздов празник.

Ще дойде пак очакваният миг,

да зашуми събираната дълго сладост,

да кипне младо вино в младостта,

денят с веселие да бъде пълен,

тъй както беше лятото ни топло

изпълнено докрай с любов.