В ЕСЕНТА

 

Сред гаснещия есенен следобед,

сред шепота на капещи листа,

откъм градините нахлу към мен

със своята открита селска хубост

красивата и мека меланхолия

на родния пейзаж.

И вграждат сенките

на залеза в градината

изминалото мое време,

в което всеки ден

е златно капнало листо.

И вграждат сенките

притихналото ми присъствие

в пространствата нови, пъстри, 

в които къдравата златокоса есен

ме украсява в огнени,

неповторими цветове.

Внимателно се вглежда в мене тя,

за да се увери,

че вече есенен,

добре се вписвам в нейния пейзаж.

Много красив финал!!! Уверете се и Вие - дано не бъркате...!!!
"Внимателно се вглежда в мене тя,
за да се увери,
че вече есенен,
добре се вписвам в нейния пейзаж."

http://www.youtube.com/watch?v=0zIecCmlDOM&feature=related