РАКОВИНА

В седефената раковина на леглото,

спиш мое слънчево момиче

и кожата ти в златни блясъци сияе

от слънцето в постелята ти слязло.

С ръце прегърнало мечтата,

в уста с неназованото ми име спиш.

Ресниците покой даряват на очите ти

и образа ми пазят в тях заключен

от нежелано любопитство.

Ти спи, момиче мое, златно,

а аз ще поседя до тебе,

мечтателен и мълчалив.

И нека времето ми да изтича

с отблясъка  на твоето сияние.