КАРУЦИТЕ

 

Каруците минават през съня ми.

Потракват тихо шините.

По мекия коларски път ме носи

на зиловете песента

към медения залез кротко легнал

в бакъра лъскав на небето.

Над царевиците узрели

подсвирква циганското лято

и загорелите му рамене

се мяркат през листата.

А от селцето зад завоя

се носи миризмата топла

на печените чушки и на мармалада.

В последния си танц

танцува светлината

върху челото на хълма,

върху челото на деня ми.

Натоварени догоре  с нея

и с радостта ми,

минават летните каруци.

Минават през отминалия ден

и през съня ми вече есенен.

Те бързат да се върнат в селото

преди да свърши лятото,

преди да секне слънчевата песен,

преди нощта да охлади света,

преди пердето си да дръпне.

Това импресия ли е....размисли и настроения...отново стихотворение в проза...живота на българското село, обогатява родната ни класическа проза- поезия...!!!

Мисля, че като направя текста в строфи, понеже е написан в мерена реч, като бял стих, става стихотворение. Когато го направя в прозаичен вид, става поезия по съдържание и проза по форма.