ПЪТЕКИТЕ

НА ЩАСТИЕТО

 

 

Пътеките към щастието

                          се оплитат

в един безкраен лабиринт

или на възел се завързват.

Превръщат ме в човек

незнаещ накъде върви.

Кръстосват се посоките,

разпадат се

сред непознатото пространство.

В неяснотата си не съм самотен –

край мен стъписаните са мнозина.

С тях всичките

и аз ли на всемира съм палач?

И друго днес се питам:

Възможно ли ще бъде някога,

ако случайно го намерим,

от чашата на щастието си

да пием,

без някого да нараним?

 

Тази поезия се доближава изцяло до проза...може би аз не разбирам...но пък е прекрасно...!!! Би трябвало - щом е щастие, да не огорчава никого...как ще е щастие, ако се гради на нечие нещастие!!!

Така е. Поезията ми се доближава до прозота и прозата ми до поезията. Колкото до щастието, има и такива случаи. Например, аз се оженвам за девойка, която е обичана силно от друг младеж. Аз ще съм щастлив, но ще нараня този, който също обича същата девойка. Или се изкачвам в служебната ейрархия на място, към което някой напразно, макар и също с достойнства, се е стремил с много усилия към него. Или съм си построил къщата на най-хубавото място, с най-хубавия изглед, а това го е желал и друг кандидат за мястото. Щастието ми ще накърни нечие друго щастие в тези случаи. И много, много такива примери могат да се посочат. Затова се питав дали е възможно, защото успехът ни пресича нечия амбиция, нечий стремеж, нечии очаквания.

Аааах, че пример...ако девойката го желае - защо не, в противен случай страдащите ще са двама...щастието не се купува, то се ражда... а за амбициите е различно, всеки иска за себе си най-хубавото...!!!
"Пътеките към щастието се оплитат в един безкраен лабиринт ..."