ЗИМА

 

Пак стана всичко само бяло.

Загубиха се цветовете,

удавени на бялото

в пречистващия повсеместен дъх.

Часът на снеговете е сега.

Зад облаци

в небесната кошара е запряно слънцето.

И от къделите на облаците сякаш

коминеният дим заприда

бялата дългоръкавна дреха

на зимата студена.

А там отпред,

един човек загърнат в шуба,

се гуши като черна врана

в шпалира тих на уличните къщи.

Аз под безмълвното небе изправен -

един издишващ пара, тъмен силует,

стоя и наблюдавам зимата,

и размишлявам:

„Не е ли истинска дъга небесна,

прането от простора на жена ми на терасата,

във всепроникващата белота?”

Единствената оцеляла сред студа зеленина

е тази,

на посадения от мене бор в градината.

И трудно е в снега да скриеш нещо –

на бялото добре се вижда всичко,

 остават и следи.

Следи, които от краката ми

повеждат в две посоки.

Коя от тях ли води до човека?

Защото другата е само

отправната му точка?

А уж е зимата сезон на яснотата.

Сезонът в който се подготвяме за следващия скок.

 

 

Иска ми се всеки от нас, преди да седне да пише и публикува нещата си, да вземе да почете. Калпава ми е твоята зима. Извини прямотата ми!
Ето нещо, което наистина ме настръхна и озими:

Сънувам птици в северния вятър

Сезон за мир със себе си и Бога.
Следил ме е и с мен кръстосвал хълма.
Внезапен идва.
Аз не съм готова,
но друг да срещна вече ми е късно.
Разстила охра. В рижата му дреха
врабчетата се лъжат, че е лято.
Но не е лято.
Съсък е от север –
пришпорва белоснежни гъски вятърът.
И само аз ли чувам как фурии
фучат и трупат –
преспи,
преспи,
преспи…
Над малките победи, суетите…
Какво от тях след билото да взема?
Ще ми тежат.
Нататък е за птици.
Короните събличам, после – кръста.
Илюзии са. А под тях е тихо.
Небе струи под тях.
И е бездънно.

Лили Качова

На мене пък ми е калпаво, това което сте написали под стихотворението ми. Авторът му има нужда да почете повече от мен преди да пише, защото творбата му издава невежество по отношение на стихотворната стъпка.

Когато постигнете силата на внушение на този автор, настъпвайте го колкото си искате по повод невежеството на стъпките. При всички положения е по-добър танцьор от Вас (според мен).

Когато публикувах скромното си стихотворение, не съм си и мислил, че е гениално и че всички трябва да го харесат. Но трудът ми дори и да е калпав, човек който се изразява с такива думи за него, без да познава творческата ми биография, мисля си, че е по-калпав от калпавото стихотворение. Колкото до този автор, който цитирате, нито го познавам, нито искам да го знам. Не Ви преча да му се възхищавате и не Ви упреквам за това, че го правите. Поезията не е танц. Тя е достатъчно широка и има място за толкова различни теми, възгледи , автори и читатели. Ами не ме четете, като не харесвате това, което публикувам. И не се опитвайте да давате миродавни оценки, защото нямате познанията, културата и стила за тях.

искреното си мнение за вашия текст, не ме е вълнувала нито творческата Ви биография, нито библиографията Ви. Да, за всеки влак си имало пътници, ама БДЖ-то скоро ще фалира, защото няма кой да иновира националната мрежа. :)))
А преценката ми е читателска. Приемете, че имам различно мнение! Независимо от културата и стила на изказа си. Или Вие не търсите такава аудитория?! Само овациите са позволени. Ами посочете си претенциите в профила тогава! Оставям Ви на мира. Не се притеснявайте, няма да Ви чета "скромните" стихотворения повече!

Това вече е друто нещо. Не държа само да ме аплодират. Приемам и критики. Но нека те бъдат градивни и добронамерени. Когато Ви смущава нещо, което не приемате, не харесвате или го намирате за недонаправено,, което не харесвате, изразете го. Но би могло да го направите и по по-приемлив начин. Държа на мнението и уважавам мнението на всеки читател, но съгласете се, че когато се изразят за работата на един автор, че е калпава, че е боклук, тъпотия и така нататък, не би трябвало да очаквате друга реакция, освен подобна на моята. Може някоеи хора да го приемат равнодушно, но има и такива като мен, които ще реагират остро. Искрено съжалявам за този наш спор, който ако не друго, успя да ми развали настроението за вечерта. Ако това е била целта Ви, успяхте.